Борислав Инчев, водач на "Синя България" в Пловдив: Политиката трябва да е консервативна, а бюджетът – без дефицит

22.05.2024 08:30 Ваня Драганова
Борислав Инчев

„Синя България" ще работи за определянето на няколко национални приоритета, които да дадат смисъл на нашия обществен живот, казва първият в листата на коалицията за Пловдив

Борислав Инчев е водач на пловдивската листа на „Синя България" за предстоящите на 9 юни парламентарни избори. Той е бакалавър по туризъм и магистър по държавни и общински финанси. През 2008 г. започва работа в община Пловдив, като е бил на различни позиции в дирекциите „Спорт и младежки дейности" и „Протокол и връзки с обществеността", след това става главен секретар. От 2015-а до 2019 г. е кмет на район „Южен", след това е бил зам.-кмет на община „Родопи". В настоящия мандат на местната власт е общински съветник от „Браво, Пловдив".

- Хората ви познават като дългогодишен член на ВМРО, а се появихте на първо място в листата на „Синя България", което за мнозина беше изненада. Как взехте това решение, г-н Инчев?

- И за мен беше изненада. Събитията се развиха в рамките на ден и половина, не беше необходимо дълго да разсъждавам след поканата, защото коалицията „Синя България" има шансовете не само да бъде един траен съюз, а и един от факторите, които да сложат началото на важни промени у нас. Например прагът за влизане в Народното събрание трябва да бъде свален, защото след тези избори може да се окаже, че много хора, които са отишли да гласуват, са останали без свои представители в парламента. Хора с консервативни десни разбирания, които си обичат страната и не се срамуват от това, трябва да са представени в Народното събрание, защото сега там твърде много се говори за евроатлантически ценности и някак не е уместно човек да каже, че е родолюбец. Това е едно от нещата, които ме привлякоха в „Синя България". Другото е консервативният подход към финансите на страната. Като човек, който дълго време се е занимавал с общински бюджети, аз съм противник на дефицита. Смятам, че един бюджет трябва да е балансиран, приходите да отговарят на разходите, а защо не да имаме и излишък, с една част от който да започнем да връщаме дълговете, взети при високи лихви. И не на последно място – парите, които държавата събира, трябва да отидат за смислени проекти, от които хората имат нужда. „Синя България" е коалицията, която ще работи за определянето на няколко национални приоритета, които да дадат смисъл на нашия обществен и политически живот.

- Кои би трябвало да бъдат тези приоритети?

- На първо място е изграждането на национална детска болница, което трябва да стане най-късно до края на 2026 г. Второто нещо е тунелът под Шипка – крайно време е да спрем само да говорим за него и най-сетне да го направим. Много важно нещо е и проактивната демографска политика, която да бъде в няколко направления – послания и мерки, които да върнат у нас поне една част от младите интелигентни и образовани хора, живеещи в чужбина. На тези българи трябва да бъдат предложени такива условия, че да намерят причина да заживеят отново в родината си.

- Какви биха могли да бъдат те?

- Младите хора до 30 г., които са създали семейства и имат деца, може да бъдат освободени от определени данъци за 3, 4 или 5 години, ако работят в сферата на науката или високите технологии. Ние трябва да имаме добавена стойност в производството, икономика на знанието, която предлага стоки и услуги, котиращи се на европейските пазари. Това ще промени лицето на България пред западните ни партньори.

Друг вариант е създаването на гаранционен фонд, който да обезпечи първите стъпки в семейния бизнес и микропредприятията – т. е. във фирмите с до 9 души персонал. Това би дало една стабилна основа на българската икономика, дори може тази мярка да се фокусира извън София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, там, където хората не намират препитание и се насочват към големите градове. Ние трябва да се опитаме да задържим хората в по-малките населени места, а не всички да се струпват в големите градове. Трябва да има и много удачни стимули за хората, които искат да следват висше образование в специалностите, които са дефицитни на пазара на труда. Но това трябва да се случва само в реномираните университети, които подготвят добри специалисти. Аз съм противник на идеята висшето образование да стане безплатно за всички студенти, но отличниците, които учат в търсени от бизнеса специалности, трябва да получават стипендии, за да не им се налага да работят. Следващата стъпка е да им бъдат осигурени работни места, на които в следващите 3 години те да преминат през различните етапи на навлизане в професията, и оттам нататък да имат свободата да се реализират. У нас много хора с висше образование работят като продавачи или сервитьори и парадоксалното е, че така взимат повече пари. Този проблем трябва да се реши, но голяма част от нашите политици предпочитат да се занимават с пачки и кучета, вместо със създаването на предпоставки младите и образовани хора да останат в страната ни и тук да се развиват.

- Тоест като цяло вие сте за по-консервативна политика?

- Категорично, както и за политика, която е свързана с ускореното икономическо развитие на България, с ликвидирането на дефицита в бюджета и реализирането на важни инфраструктурни проекти, които да дадат допълнителен тласък на някои региони и да доведат до свързване между тях. Виждаме какво става с магистрала „Хемус" например, затова в „Синя България" смятаме, че такива големи обекти трябва да се дават на концесия, а държавният ресурс да се насочва към обекти, от които наистина има нужда. Ще дам пример с Пловдив – ние имаме голяма многофункционална спортна зала, която на практика не се ползва. Не трябва да се влагат пари в такива проекти, нека има повече малки зали, в които децата да спортуват. Няма защо да строим и големи стадиони, на които после да ходят само по 2000-3000 души.

- Като консервативно настроен човек как ще коментирате дискусията за половете, набрала нова скорост покрай „Евровизия"?

- Природата е определила да има два пола и те са мъж и жена. Останалите разновидности, приети с резолюции на Европейския съюз, не са особено приложими в българското общество. Не възразявам срещу правото на някои хора да се определят и по друг начин, но нека да запазим консервативността в понятията и да записваме в документите, че някой е например мъж и после в скоби „който определя себе си като нещо друго". Не оспорвам правото на някои хора да се определят и по друг начин, но нека да не го налагат войнствено и агресивно и върху другата част от обществото. Това за мен не е приемливо.

Други от Интервюта

Любен Дилов: Протестът е новото ходене на черква, но само когато гласуваш, може да изискваш от "отвратителните"

Натискът на площада исторически не е раждал нищо конструктивно, но е важно, че дава енергията за промени, казва депутатът от групата на ГЕРБ-СДС Още акценти от интервюто: Нека сме честни - колко от

Димитър Радев, управител на БНБ: Еврото е инструмент, не автоматичен успех, националните политики са ключови

Доходи не се увеличават с политически решения. Политиката създава рамката, но реалният напредък идва от икономическата активност Бюджетът не е просто плансметка, а баланс на интереси и отговорности

Деси Добрева: Докато бях в “Шоуто на Слави”, учех и 2 специалности, живеех насън

- На 7 декември в зала 1 на НДК ще се съберете отново с Алекс Раева за първи път след 21 години, били сте заедно за последно в "Шоуто на Слави", какъв е спектакълът, в който ще участвате

Димитър Ганев: Румен Радев загрява на тъчлинията за избори - всички партии трябва да са притеснени

ПП-ДБ разбират, че такъв нов играч при предсрочен вот ще е техен естествен конкурент. Ще навлезе и в поле, където “Възраждане” са монополист Влизането ни в еврозоната от 1 януари не може да бъде

Доц. Владислав Миланов: Толкова тъжни статистики бележи езикът на политиците, че се отказахме да го анализираме

Отклонения в човешкото поведение стават думи на годината - не те са страшни, а явленията, които описват, казва езиковедът Още акценти от интервюто с езиковеда и преподавател в СУ: "6 - 7"

>