Проф. Милошев за "голям разлом през Пловдив": Гърция и Турция са по-сеизмични
Балканите са силно сеизмичен район, но Гърция и Турция са с повече и по-силни трусове от България.
В Румъния има също много силно сеизмично огнище - във Вранча, каза за БТА член-кореспондент проф. Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките (НИГГГ-БАН). Той беше попитан за твърдението на турския учен проф. д-р Мехмет Али Кая, че "през Пловдив минава голям разлом, който стига до Одрин и се очаква да причини земетресение с магнитуд до 7 по скалата на Рихтер, като най-застрашените населени места ще са Чирпан, Пловдив и Стара Загора".
"Земетресения се случват често, както и в този район, и наскоро имаше и около Асеновград, но България е в сеизмично активен регион и няма как да не стават земетресения", обясни проф. Милошев.
Все още в световен мащаб трусовете не могат да се прогнозират, каза директорът на НИГГГ-БАН.
"Във връзка с това къде може да се случи дадено земетресение имаме сеизмично райониране на страната и знаем къде са възможните центрове, където е възможна повишена сеизмична активност.
Пловдив, Чирпан и Стара Загора са в райони с повишена сеизмична активност. Сеизмично райониране е правено един път, след това е имало и актуализация. На базата на историческите земетресения, които са се случвали, и на строежа на земната кора, в тези региони се предполага каква е максималната степен, която може да се случи, като земетресение. Това също е известно. И остава третият въпрос - кога може да се случи дадено земетресение, и на него никой по света още не може да намери еднозначен отговор. Ако се предположи, че се каже, че другата седмица може да се случи земетресение, резултатът от паниката, която ще настъпи и щетите, ще бъдат много по-големи от дадено земетресение", коментира член-кореспондент проф. Николай Милошев.
Няма никакви причини в момента да смятаме, че има някаква промяна в сеизмологичната обстановка, заяви директорът на НИГГГ-БАН.
Никъде в света не се прогнозират земетресения, дори и в Япония, но там има предупредителни системи. Наскоро имаше по-сериозно земетресение в Япония и преди това нямаше предупреждения, каза проф. Николай Милошев.
Той обясни, че в Япония имат предупредителни системи и тяхната функция е да се задействат известен брой секунди преди самото земетресение, защото съвременните комуникационни средства са по-бързи, отколкото се разпространява сеизмичната вълна.
Например за България, единствената смислена предупредителна система е евентуално за земетресения от Вранча в Румъния, тъй като разстоянието е по-голямо и се очаква, че до София информацията ще се получи до 20-30 секунди преди самото земетресение да се усети, каза директорът на НИГГГ-БАН.
В Япония тези предупредителни системи се използват, за да се спре електричеството, да се намали скоростта на бързите влакове, да се изключат, при възможност, реакторите на атомни електроцентрали и по този начин да се намалят щетите от земетресението, обясни проф. Милошев.
Най-силното земетресение у нас е станало в Крупник през 1904 г.
Проф. Николай Милошев каза, че през април 1928 г., в разстояние на четири дни, край Чирпан са станали две много силни земетресения. За едното се счита, че е било с магнитуд 6,8, а другото е било на 18 април, с магнитуд 7. Това второ земетресение е било с епицентър в района на село Поповица.
Това обаче не е най-силното земетресение в България, тъй като най-силното е станало в района на Крупник и е било на 4 април 1904 г. Определя се, че магнитудът на това земетресение е бил около 7,8, каза проф. Николай Милошев. Трябва да се има предвид, че тогава не е имало прибори за определяне на магнитуда на земните трусове и това е ставало с наблюдения от разрушителните действия, които е имало и определенията за магнитуда в този период са много ориентировъчни", обясни директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките.