Икономисти: Цената на хляба пада, не е нужно да има таван на надценката му
Тя трябва да стане 15% от юли, но първо ще има анализ за мярката от две министерства
Годишната инфлация при хляба и зърнените храни се сви от над 30% в своя пик през май-юни 2022 г. до 3,3% към март 2024 г. Месечната е отрицателна – т.е. цената е паднала през последния месец. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), след като на последното си заседание парламентът прие да има 15% надценка при продажбите на хляб.
Експертите посочват, че ако президентът не наложи вето или пък не бъде сезиран Конституционният съд за процедурата на приемане на този текст,
новата регулация ще влезе в сила и ще обърка пазара на хляб
От института се аргументират с това, че на фона другите храни при хляба поскъпване няма. И дават пример с месото и месните продукти, където годишната инфлация към март 2024 г. е 6,4% - тоест двойно по-висока от тази при хляба. Казано просто, в момента не се случва нищо извънредно на пазара на хляб, посочват от ИПИ.
И допълват, че по принцип в България няма драма с цената на хляба в сравнение с другите страни в Европа. Сравнение на хранителните продукти показвало, че в България по-скоро има отклонение при млякото и млечните продукти, където цените са високи в сравнение със средноевропейското ниво. При хляба обаче сме на 70-75% от средното за ЕС. Това показвало, че няма извънреден проблем, който депутатите да е трябвало да решават в последния си работен ден.
Три вида хляб - бял, “Добруджа” и типов, с таван от 15% на надценката в магазина прие парламентът на извънредно заседание във вторник.
За да стане факт обаче, Народното събрание ще изчака анализ на финансовото и икономическото министерство за това какво е съотношението при формирането на цената. Ако проучването на ведомствата установи, че тази надценка не е ефективна, ще има предложение за промяна.
Поставеният срок на министерствата е до 1 юли, когато, ако резултатите се окажат ефективни, трябва да влезе в сила и мярката.
Предложението бе на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС и Теменужка Петкова от ГЕРБ. Цонев се аргументира с предупреждението на производителите, че 60% от продажната цена на хляба са транспортни и търговски разходи, а 40% е себестойността му.
Освен надценката депутатите удължиха и нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното
до края на годината. Тя трябваше да изтече на 30 юни. По думите на Йордан Цонев производителите се интересували от тази преференция с цел предвидимост.