Всеки пети българин е бил под линията на бедност през 2023 г.
През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,3 млн. души - 20.6% от населението на страната, съобщават от Националния статистически институт.
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация.
В сравнение с 2022 г. размерът на линията на бедност нараства с 21.3%, а относителният дял на бедното население намалява с 2.3 на сто.
Данните показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.6 до 28.5% (7.9 на сто). Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
От НСИ съобщават още, че основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е икономическата активност и участието на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12% по-висок в сравнение с безработните жени.
Делът на бедните сред работещите между 18 и 64 години нараства спрямо предходната година с 1.7 процентни пункта - до 11.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Образованието също оказва влияние. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 66.5%. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3.2%.
През 2023 г. най-висок е относителният дял на бедните сред хората, самоопределили се от ромската етническа група - 65.0%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група - 14.3%.
Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (45.1%), докато при турската и ромската етническа група най-висок е делът работещите – (съответно 31.8 и 34.0%). По отношение на безработните най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група – 30.9%.
От данните на НСИ става ясно, че над 3 млн. българи (46,7%) не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи. 19,9% не могат да си позволят месо или риба през ден. Малко над 20 на сто нямат финансовата възможност да поддържат нормална температура в стаята си. Над 41% не могат да си позволят нови мебели.
През 2023 г. 18.0% от населението живее в тежки материални и социални лишения. Ограниченията, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Ограничения в 7 от 13-те показателя имат 12.7% от българската етническа група, 20.6% от турската и 58.3% от ромския етнос.
Най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 446 и 466 лв., а най-високата - в област София (столица) (990 лв.), следвана от Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност в Стара Загора - 25.8%, Кюстендил - 24.6%, София (столица) - 22.2%, и Добрич - 22.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7.6%, Смолян - 9.6%, Ямбол - 10.7%, и Шумен - 10.9%.