"Политико": България няма да се присъедини към еврозоната следващия януари
Зад внушително дървено бюро в София, в сграда, в която някога е имало статуя на Ленин, човекът, който председателства 20-членната група на финансовите министри от еврозоната, подбира внимателно думите си:
"Твърдо съм убеден, че България ще се присъедини към еврозоната през 2025 г.", каза Паскал Донохоу. "Въпросът е кога тя ще въведе еврото като валута. А не дали."
Заобиколен от министър-председателя Николай Денков и министъра на външните работи Мария Габриел, присъствието му имаше голяма европейска политическа тежест. Месец по-късно коалиционното правителство се разпадна и министрите бяха отстранени от длъжност. Посещението на Донохоу, което целеше да подкрепи колебливия стремеж на България да стане 21-ата държава, използваща еврото, беше в не особено подходящ момент.
Експертите и политиците, които разговаряха с "Политико", са убедени, че страната няма да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г., както се планира до момента - не само заради политическите сътресения в България, но и заради продължаващата инфлация и липсата на обществена подкрепа.
"Намираме се в политическа криза", заяви евродепутатът Петър Витанов от социалистите. Това би направило невъзможно присъединяването на страната към еврозоната до началото на годината. Шестите национални избори в България от 2021 г. насам предстоят през юни.
"Наистина не знаем какво ще бъде следващото правителство и дали това ще бъде един от приоритетите му", каза той.
Още преди да падне правителството, изглеждаше, че България може да не спази предвидената дата за влизане. Тогавашният премиер Николай Денков заяви през януари, че целта не е заветна. Първоначално България възнамеряваше да се присъедини към общата валута в началото на 2024 г., но миналата година трябваше да отложи тази цел с една година, тъй като все още не отговаряше на критериите за присъединяване.
Според Чинция Алсиди, старши научен сътрудник в Центъра за европейски политологически изследвания в Брюксел, България ще успее да се присъедини към еврозоната най-рано през януари 2026 г., като се имат предвид техническите предизвикателства, свързани с преминаването към новата валута.
Няколко политически лидери, включително управителят на БНБ, споделиха очакванията си страната да влезе в еврозоната в средата на 2025 г., ако не може да се спази януарската дата за влизане - оттук произлиза и мнението на Донохоу, че България ще стане членка през 2025 г..
Официални лица и експерти, занимаващи се с техническите аспекти на присъединяването, заявиха пред "Политико", че влизането в еврозоната в средата на годината би било необичайно. Обикновено страните се присъединяват в началото на годината поради административни причини.
Евродепутатът Ева Майдел от дясноцентристката група на ЕНП заяви, че е оптимистична, че България ще се присъедини през 2025 г. Тя добави, че може да се случи на 1 януари, но може и по-късно.
Засегнати от нарастващите цени
Присъединяването към еврозоната е процес, при който страните се оценяват от Европейската централна банка, а след това финансовите министри на ЕС, евродепутатите и правителствените ръководители обсъждат въпроса.
Критериите за конвергенция, на които трябва да отговаря дадена страна, за да се класира, включват стабилен обменен курс, постигане на целите по отношение на държавния дефицит и съотношението на държавния дълг, както и привеждането на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС.
Следващият доклад на ЕЦБ за България, който ще определи дали тя е готова да се присъедини, се очаква преди лятото.
Инфлацията продължава да бъде проблем. За да приеме еврото, България се нуждае от средна инфлация не повече от 1,5% над равнището на трите "най-добре представящи се" държави от ЕС - неясен критерий, който не дава точен отговор за размера на необходимата инфлация.
Последната страна, която се присъедини към еврозоната през 2023 г., беше Хърватия. Тя се възползва от селективен подбор на данни, когато ѝ беше позволено да се присъедини въпреки по-високия процент на инфлация.
"Единствената пречка за България е критерият за инфлацията", каза Жолт Дарваш, старши научен сътрудник в Bruegel. "Тя е в добра бюджетна позиция - ниски публични дългове и бюджетни дефицити под контрол".
"Настоящата прогноза на страната за 2,9% инфлация през 2025 г. предполага, че България ще може да се присъедини през 2026 г.", каза Дарваш. Той добави, че има шанс същите причини, които позволиха на Хърватия да се присъедини през 2023 г., да се използват за съкращаване на срока за присъединяването на България, но това трябва да бъде обосновано.
Теоретично София ще поиска нов конвергентен доклад от ЕЦБ към края на тази година, в който ще има достатъчно ниска стойност на инфлацията, за да може да се присъедини към средата на 2025 г. Но на практика служителите на ЕС, които ще участват в техническия процес, се питат дали това би било възможно.
Руска дезинформация
Сред политическата класа в България членството в еврозоната се прие лесно. Но обществото се оказва по-трудно за убеждаване.
В проучване на Евробарометър от миналата година българите изразяват по-ниска от средната подкрепа за присъединяването и по-висока от средната загриженост за проблеми като неправомерното определяне на цените по време на прехода.
Високопоставени служители на ЕС заявиха пред "Политико", че дезинформацията, идваща от Русия, е допринесла за тази нагласа.
"Все още вярвам, че мнозинството от българите биха предпочели да са част от еврозоната", каза евродепутатът Витанов. "Тук не обвинявам само руската пропаганда. Да, тя съществува. Но като цяло тези, които изостават, са българските политици".
Освен резултатите от намаляването на инфлацията, България е в сравнително силна позиция за присъединяване към еврозоната, заявиха няколко експерти и официални лица.
Валутата на страната - левът, е обвързана с еврото от 1999 г., а България е в банковия съюз на ЕС от 2020 г. - стъпки, които според евродепутата Майдел показват много, много голямо желание за присъединяване.
Миналия месец страната получи одобрение и от страните от еврозоната, когато управляващите похвалиха напредъка на България.
Но въпреки трайната обществена подкрепа на ЕС за целта от януари 2025 г., висши служители признават, че тя най-вероятно няма да бъде постигната.
Както казва един от тях: "Това е изключено."