Устата срещу Джон Малкович: Той ще се гаври с българите
Рапърът Иван Динев-Устата публикува във фейсбук профила си отворено писмо до директора на Народния театър Васил Василев. Поводът е спектакълът „Оръжията и човекът" по пиесата на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу, която Джон Малкович ще постави в Народния театър.
Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен театър „Иван Вазов", пита Устата.
"Отворено писмо от Иван Динев-Устата до Васил Василев – директор на Народен театър „Иван Вазов" и Найден Тодоров – служебен министър на културата
Вчера, 19.04.2024 г., попаднах на редица статии в официални български медии, че американският актьор Джон Малкович е провел кастинг в България за български актьори в пиесата, която той като режисьор ще постави в Народен татър „Иван Вазов". Дотук няма нищо лошо, дори напротив........но пиесата, която той планира да постави през месец ноември, е по творбата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът", която съвсем открито се гаври с българите като нация, и то по време на Сръбско-Българската война през 1885 година. Бърнард Шоу е носител на Нобелова награда за литература, но е „абсолютен невежа по география и история" – това не са мои думи, а на самия него. Нямам представа дали заради „шоуто" в името си избира Българо-Сръбската война за действие на своята пиеса, но в нея въпреки непознаването на България и българите, което самият той никога не е крил, съвсем целенасочено се обижда българската нация от онова време с изтъкването на нелепи факти като това, че цял живот не се къпят, че в България има сериозна съпротива на сапуна, че домовете им са обзаведени безвкусно, че липсата им на хигиена ги прави варвари, че имат една-единствена библиотека в цялата страна само с два рафта и няколко оръфани книги на нея. С всички тези внушения в точно тази пиеса Шоу налага в световен мащаб представата за един мръсен и незаслужаващ уважение народ.
Тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години (първото и издание е през 2018-а) и е забранявана многократно в световен мащаб. През 1903 г. е забранена във Виенския "Бургтеатър", а през 1921 г. български студенти освиркват „комедията" в Берлин и Виена, където в последствие спектаклите са свалени от репертоара. Тогава Бърнард Шоу обвинява българите в липса на чувство за хумор и неспособност да се надсмиват над себе си. Разбира се, не е прав, но мога да го оправдая, тъй като освен българския народ не е познавал и българската литература с творби като „Бай Ганьо" и „Криворазбраната цивилизация".
Проблемът с Бърнард Шоу тогава, а и с Джон Малкович днес, е че те се гаврят с една нация и нейните национални герои. Но най-големият проблем е за директора на Народния театър и за всички нас като българи – това ли трябва да аплодираме в салоните? Замислете се чие име носи Народният театър и какво е написал Иван Вазов по същото това време в „Новото гробище над Сливница":
"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха..."
А достойна ли е според вас тази пиеса за Народния театър? Знаете ли каква война е това за България? Колко доброволци хващат пушките и отиват да защитават току що създаденото Отечество, Родина, Свободна България?
Знаете ли, че един от тези доброволци, докато пътува с влака за фронта, написва едно стихотворение, няколко стиха за Родината, която отива да защитава? Той, за щастие, оцелява. Казва се Цветан Радославов, а стиховете му звучат и ще продължават да звучат така:
„Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней......"
Точно тези няколко стиха стават гордост за всеки истински българин. А вие българи ли сте?
Тази пиеса е обида за всеки българин и не бива да бъде допускано тя да бъде поставяна на която и да е сцена в България, най-малко на тази на Народния театър „Иван Вазов". Обратното не само би означавало, че сме съгласни с написаното в нея, а и че сме народ, който сам не уважава себе си и предците си, загинали за неговата свобода", пише още рапърът.
"Уста, май не си чел пиесата, а някой ти я е преразказвал. Прочети я и ще видиш, че излишно се пенявиш", пише под пубикацията му сценаристът Иво Сиромахов.