Как Граовското хоро "открадна" сърцето на депутата Искрен Арабаджиев
Народният представител от ПП-ДБ и съпругата му учат двете си деца на любов към българските народни традиции и към природата ни
Подскок на левия крак и ниска свивка с десния. После стъпка с десния крак на място. След това прескок с левия крак, но с гръб по посока на движение на хорото и т.н.
Това са първите стъпки на Граовското хоро. А с вещина е готов да ги обяснява не майстор хореограф, а... депутат. Очите на Искрен Арабаджиев пламват, когато заговори за любимото си хоро от Шоплука.
Граовското хоро е едно от най-красивите хора за мен, макар да е много трудно. Но то съчетава в себе си опит, пъргавина и чувство за ритъм, разказва депутатът от ПП-ДБ. Играе се в такт 2/4, като се започва от умерено темпо и постепенно то се забързва, за да стане накрая много бързо хоро.
Няма трудно хоро, стига човек да влезе в ритъма - всичко е въпрос на желание и положени усилия, казва Арабаджиев. И първи повежда хорото по партийните сбирки.
От малък Искрен расте сред народни песни и танци, но истински те го омагьосват доста по-късно - когато преди 6 г. със съпругата му Теодора се записват да ги играят. А сега се опитват да предадат любовта към българското и народните ни традиции на децата си.
Искрен е родом от Ловеч. Майка му Светла тренирала народни танци, а винаги на празненства родителите му първи се хващали на хорото. Малкият Искрен подскачал около тях. Първо научил правото хоро. Последвали ръченица, Дайчово, знаел стъпките на основните, но не играел сериозно. Като ученик избрал друг вид танци -
между 4-и и 7-и клас тренирал акробатичен рокендрол
Завършил е прословутата езикова гимназия в Ловеч, нашумяла покрай култовия филм “Вчера”. Признава си сам, че бил “читанка” - доста ученолюбив и не създавал главоболия на родителите си.
Харесва детството си в Ловеч - да играеш по цял ден навън, да гониш топката по улиците без страх, че някой ще те връхлети, да караш колело от единия край на града до другия. И съжалява, че днешните деца не могат да усетят тази свобода.
И Теодора е от Ловеч. Двамата се познават от училище, били са съученици, но искрата между тях пламва в студентските им години, тъй като учат икономика в Стопанския факултет на Софийския университет.
“Виновник” за любовта им стават продължителните игри на белот между лекциите
Имат приятели за каре, с които са заедно още от Ловеч, след това в университета, та до днес. А правилото им е да не играят никога в отбор, а един срещу друг.
Женени са от 2017 г. и само година след сватбата си се записват да тренират народни танци сериозно.
Това е една от малкото традиции, които успяват да ни обединят наистина, и ми харесва, казва Искрен. С Теодора се опитват да предадат тази любов към българското на децата си - 4-годишния Преслав и малката София, на 1,5 г.
Вкъщи слушат често народна музика и баткото вече знае ръченица. Ходи на народни танци и в детската градина.
Миналата година са били на няколко събора - във Велико Търново, Рожен, Жеравна. Успяват да го съчетаят с нощувка на палатка, за да могат децата от малки да усетят допира със земята.
Цялото семейство вече си има носии. Теодора носи традиционен северняшки сукман, а носията на Искрен е тракийска. На децата са шити по поръчка.
В свободното си време много пътуват из България, обикалят 100-те туристически обекта. Правят преходи с децата в планината, възпитават ги в обич към природата. Най-често бродят из Балкана, любим маршрут им е от Априлци към хижа “Плевен”.
А когато са само двамата - катерят и върхове, ходят и на по-дълги преходи. Повече от 10 г. и двамата са членове на туристическо дружество “Стратеш” в Ловеч.
Искрен е изкачил много от големите български върхове - Мусала, Ботев, Вихрен.
Най-много го е затруднил връх Синаница, тъй като има доста сипеи около него
и човек трябва да пази добър баланс.
Изкачил е и връх Митикас в гръцкия Олимп, но признава, че никак не било леко. “Там денивелацията е огромна - 3000 м, а преходът беше организиран така, че нощувахме в най-близката хижа под върха, рано сутринта тръгнахме, изкачихме го и в рамките на един ден се върнахме обратно до кота 0 (морското равнище) и дори отидохме на плаж. Но всички имаха мускулна треска, дори най-опитни и тренирани планинари”, спомня си младият депутат.