Миграция: не беше лесно, но удържахме на думата си
Отворено писмо на Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола във връзка с приетите 10 законодателни текста за реформиране на европейската политика в областта на миграцията и убежището
На европейските избори през 2019 г. миграцията беше основният проблем, който тревожеше гражданите в целия Европейски съюз. Вчера Европейският парламент постави началото на нови правила в областта на миграцията и предоставянето на убежище - законодателство, чиято подготовка отне повече от десет години. Ние удържахме на думата си. Изпълнихме обещанията си. Най-важното е, че този законодателен пакет има потенциала да играе решаваща роля.
Мерките, за които Вашите представители в Европейския парламент гласуваха, осигуряват стабилна законова рамка, която е една и съща във всички държави членки, която наистина функционира и защитава. Закони, които гарантират сигурността на нашите граници; които са хуманни и справедливи спрямо хората, нуждаещи се от закрила, и решителни спрямо онези, които не отговарят на условията; които са безкомпромисни с трафикантите, експлоатиращи най-уязвимите. Това са мерки, които се основават на разбирането, че миграцията е преди всичко въпрос на хуманност; че не става дума просто за статистика, а за човешки животи и мечти за по-добро бъдеще.
С новите закони системата на Европейския съюз за предоставяне на убежище и миграция ще стане по-ефективна за хората, които са засегнати, и по-устойчива на миграционния натиск. Успяхме да намерим баланс между солидарност и отговорност, като същевременно изцяло се зачитат правата на човека. Не беше лесно. Миграцията е тема, която разпалва емоции; опасенията са различни в държавите на първа линия, държавите на транзитно преминаване или държавите-крайна дестинация, както и в държавите членки с морски граници и в тези със сухопътни граници. Точно този факт обаче прави успеха още по-важен. Опровергахме скептиците и доказахме, че Европа може да взема необходимите решения по въпросите, които са важни за гражданите. Когато има политическа воля, винаги се намира и начин.
Този пакт ще укрепи външните ни граници. За това ще помогнат Регламентът за процедурите за предоставяне на убежище и Регламентът за скрининга на границите. В същото време ще запазим целостта на Шенгенското пространство. Когато няма вътрешни граници, се нуждаем от едни и същи правила, които да са валидни и да се прилагат по всички външни граници.
Споразуменията за базата данни „Евродак" и Регламента за управлението на убежището и миграцията ще помогнат за решаването на въпросите, свързани с вторичното придвижване и действителната солидарност между държавите членки. В регламента се съдържат и мерки, които са свързани с външното измерение и необходимостта да се работи с трети държави от ключово значение.
Пактът за миграцията и убежището не се изчерпва с разглеждането на всички тези въпроси. В своята цялост той предвижда и действия в ситуации на криза, при форсмажорни и други непредвидени обстоятелства, като целта е нито една държава членка да не се чувства изоставена в усилията си да се справи с миграционния натиск. От решаващо значение е, че са предвидени мерки за борба с хибридните заплахи и с „инструментализирането на мигрантите", на което станахме свидетели неотдавна по нашите граници с Беларус и Русия.
За постигането на този пакет от мерки беше изминат дълъг път. Той няма да реши като с магическа пръчка всички проблем веднага; но с него правим десет гигантски скока напред, след като цяло десетилетие правехме само малки стъпки. С този пакет от мерки ще се опростят процедурите, ще се съкрати дългият процес на кандидатстване и ще се засили координацията между всички участници на местна почва. И в крайна сметка пакетът от мерки ще гарантира, че хората, които отчаяно, неотложно и законно се нуждаят от закрила, ще я получат — и то бързо. Това е и основата цел на пакта.
Но работата още не е приключена. Трябва да направим повече по въпроса с връщанията. Прекалено много са хората, които трябва и може да бъдат върнати безопасно, но това все още не се е случило. Твърде често процедурата отнема прекалено много време. Това не е достатъчно. Можем да гарантираме, че предоставяме ресурсите си на хората, които най-много се нуждаят от тях. Можем да останем верни на нашите ценности – правата на човека и основните права, и същевременно да направим необходимото, за се справим с този проблем.
Преди всичко трябва да гарантираме, че това, за което сме се договорили, се прилага изцяло във всички държави членки, и едновременно с това приложението на законодателството е съпътствано от нашето уважение към споделената ни хуманност. Това е начинът, по който се решават проблемите тук, в Европа.