София има четири проблема с боклука, с които ГЕРБ и Терзиев се замерят
В епизод 2 сюжетът е защо се заравя RDF гориво
София има 4 големи проблема със Завода за боклука - проваления инсинератор, депонирането, мижавия интерес към разделното събиране и бъдещото “справедливо” определяне на такса смет. Все въпроси, които от години търсят своето решение, а от януари насам те се използват и за политически обвинения между кмета на София Васил Терзиев и общинските съветници от ГЕРБ-СДС. Според екипа на Терзиев
опасността София да няма къде да прибере отпадъците си е реална
заради безстопанственост на предишното управление.
Първият проблем е, че четвъртата клетка в депото “Садината” вече се пълни, като тя ще е препълнена до 28 месеца. Все още пък не е започнала работата по 4-а и 5-а клетка, където ще има и отчуждения. Така, ако няма спешни мерки, след 2 години София ще е изправена пред търсене на решение къде да кара боклуците си.
Не по-малък е проблемът и с разделното събиране. Причината е, че до 2035 г. трябва да рециклираме 65% от битовите отпадъци и само 10% да отиват на депа.
Още един проблем чака пред вратата на “Московска” 33 - от 1 януари такса смет трябва да е на принципа замърсителя плаща. Тя трябва да бъде определяна спрямо действително изхвърленото количество отпадъци или броя на ползвателите. Това обаче може да доведе до десетократно увеличение на таксата в София, а все още няма изчисления и симулации как ще става това. Все пак най-вероятният вариант за столицата е да се плаща на брой жители.
Реално, за да няма криза с боклука, трябва да се изгради инсинератор, където общината да изгаря RDF (твърдото гориво, получено от отпадъци). През миналата година окончателно се провали третата фаза на завода - изграждането на инсталацията за производство на ток и парно от отпадъци на площадката на ТЕЦ “София”. Проектът трябваше да бъде финансиран по ОП “Околна среда” - над 177 млн. лв., а още 134 млн. лв. със заем от Европейската инвестиционна банка. Целта бе от горивото от отпадъци да се произвеждат топло- и електроенергия, а “Топлофикация” да получава суровината безплатно.
Неофициално се знае, че общината работи по няколко проекта за надграждане на инсталацията за боклук. Един от тях е тя да се изгради в самия завод в село Яна. И така чрез съвременни технологии може на място да се изсушава и да се произвежда газ, чрез нагряване на висока температура. Тя пък можело да се пренася по сегашната система и така да стига до тецовете. В бъдеще пък можело и да се мисли за продажбата на охлаждаща енергия.
Сега единственият вариант е общината да плаща милиони на циментовите заводи, за да горят RDF. Проблемът е, че може да произвежда 180 000 т на година, а в момента само “Холсим” гори част от него. Това е причината вече готово гориво да се заравя в депото, а в бункерите отивали 2/3 от около 1100 т отпадъци, които всекидневно се генерират в столицата.
Вторият епизод от политическото обвинение започна след посещение на общински съветници от ГЕРБ в завода в сряда. Те алармираха, че произведеното RDF, вместо да се изгаря, се заравя в близкото депо “Садината”. Новото ръководство пък било намалило броя на работниците, които да отделят рециклируемите отпадъци.
“Преди имаше 33 работници, а сега са 8
на смяна. Всеки един трябва да обработи 70 т отпадък на смяна”, каза Георги Георгиев от ГЕРБ.
Според общината това не е проблем отсега и се е правило и преди, за да се намали обемът на боклука. Освен това той може да се изрови и да се продаде. Качеството на горивото пък е вече подобрено и интерес към него има от 7 дружества. Бъдещата обществена поръчка за горенето на боклука пък щяла да струва три пъти по-малко от тази, която бе прекратена миналата година. Така до края на годината количеството депониран отпадък ще намалее до 10%, а изгаряното количество да стигне 180 000 тона.
В момента 16 души отговарят за отделянето на рециклируеми боклуци, отговориха от общината на обвиненията. Вече е подписан договор за 1 млн. лв. с общинската “Софекострой” за изпращането на още 24 души. Прекратеният контракт с “Екобулсор” пък бил за 4 млн. лв. “От 2019 г. до юни 2023 г. са дадени 13, 677 млн. лева за сепариране, а от продадените материали са постъпили 353 178 лв.”, обясни временният директор на Завода за боклук Николай Савов.