Ивайло е първи на олимпиадата по философия - твърдо вярва, че младите трябва да се връщат в родината
- Ученикът във варненската математическа гимназия мечтае да направи нещо значимо - най-малкото да напише книга
- Предлага да има компенсиращи занимания - тези, които имат интерес невинаги научават материала, защото често се обръща по-голямо внимание на онези без интереси
Ивайло Христов учи в математическата гимназия "Д-р П. Берон" във Варна. Той е един от двамата първенци в своята възрастова група на националната олимпиада по философия.
Спечелил с есе по фрагмента от Едмунд Хусерл:
"Науките се градят върху саморазбираемостта на жизнения свят
и изхождайки от нея, се ползват за своите конкретни цели от онова, което конкретно им е необходимо. Но да се ползва жизненият свят по този начин, не означава самият той да се изучава научно в собствения му начин на биване".
Младежът вече е участвал два пъти в международната олимпиада по философия (IPO) - през 2022 и 2023 г. И два пъти е печелил почетна грамота (Honorable mention).
Тази година е включен в разширения национален отбор за международната олимпиада.
"Във връзка с интереса ми в областта на математиката тази година съм класиран със сребърен медал от предварителния кръг за глобалния кръг на международната олимпиада "Коперник" по математика, който ще се проведе в Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ, през юли", разказа за "24 часа" младият философ.
Ивайло се опитва да обясни простичко сложната философска мисъл, но в съзнанието му картината е подредена в неговия логичен порядък.
"Най-важното е да се разбере какво означава жизненият свят, който е свързан с човека. Саморазбираемостта на жизнения свят - човека, в някакъв смисъл, е даден на самия себе си и всяка наука се гради върху това, че има наблюдател, който може да оцени по някакъв начин и от неговата позиция се гради науката", обяснява Ивайло.
Започва есето си с тезата, че трябва да се докаже, че има една обща истина
Ивайло дълго може да философства и да развива тезата си с думи и термини, малко познати на широката публика. Запалва се по тази наука в IX клас от неговата преподавателка Палмира Дачева, както и дългите часове дискутиране с неговия баща.
А иначе жизненият му свят е пълен с книги, музика и приятели. Обича класическа музика, свири на китара и пиано. Има брат и сестра, които са на 6 г. и още не може да философства с тях.
Приятелският му кръг е от младежи, които като него се интересуват предимно от математика и философия. Не знае накъде би тръгнал след училище, иска да учи нещо, което обединява любимите му предмети, но има време да го реши.
Голямата му мечта е да направи нещо значимо и смислено, най-малкото да напише книга. Твърдо вярва, че младите трябва да се връщат в родината и той би искал да живее тук, поне в една част от живота си.
Ивайло вече е на 18 и може да гласува. Не е много ентусиазиран от тази възможност, трябва му време да се ориентира в обстановката. Иска сам да се информира - ще даде гласа си за този, който е направил най-много за страната.
Няма да се доверява на чуждо мнение, било то и на близки хора.
Той следи и събитията в света, макар и да не чете редовно новини.
През последните години го впечатлява развитието на Китай и икономическите спорове, които има със САЩ, както и войната в Украйна
Последната философска книга, която е прочел, е "Майсторът и Маргарита" - определя я като абстрактна диалектика между стария и новия завет, която развива темата за преосмислянето на ценностите, за дявола след Фауст.
Философията му дава критическо мислене и мироглед, обича да разсъждава. Младият философ наблюдава изкъсо и образователната система и има някои забележки.
"В училище се получава така, че тези, които имат интерес невинаги успяват да научат материала, защото често се обръща по-голямо внимание на онези, които нямат толкова интерес", смята Ивайло. Предлага да има компенсиращи занимания.
Олимпиадите и състезанията включват материал, който не се изучава в училище и участниците трябва да се подготвят по някакъв страничен начин.
На школа по философия ходи в училище, а по математика се справя сам. Пожелава си да направи принос към обществото, от което да има полза.