“Оксфорд” иска отличника Димитър, а той планира да се върне и да е учител
- Стипендията от университета е 60 000 паунда, а следването - над 200 000
- Възпитаникът на Френската гимназия превежда Вергилий, Цицерон и Хораций
Отдавна съм на мнението, че в кариерен план всеки е заменим. Изключение правят две начинания. В собственото си семейство си незаменим. Незаменими са и онези преподаватели, които са успели да ни докоснат като ученици. Те за нас винаги остават нашите преподаватели.
Така мъдро обяснява на каква професия би искал да се посвети 12-класникът от Френската гимназия Димитър Димитров, който от 5 години се е отдал на латинския език. Приет е в Джизъс колидж на Оксфордския университет, както и в още няколко английски университета. А освен това е получил единствената стипендия, на която има право само един от всички приети от 50 държави тази година във висшето училище.
Негов вдъхновител е учителят му по латински от гимназията Димитър Драгнев. За мен би било огромна чест да стана колега на г-н Драгнев, дейността му е будителска, казва отличникът.
Започнал да се занимава с класически езици, след като го приели във Френската. Записал се в 8-и клас в часовете по извънкласна дейност.
Преди това се е обучавал в еврейското училище, така че вече имал сблъсък с изучаването на иврит - друг по-нестандартен език.
Още през лятото след 8-и клас Димитър се включил в една от летните школи по класически езици на учителя Димитър Драгнев и така три години поред.
В осмата ученическа сесия на БАН се включили с проект за книгата на Вергилий “Енеида”, който се състоеше от рисунки към отбрани откъси, превод на български в мерена реч, и музикален аранжимент, за да се изпее оригиналният текст на латински. Този проект спечелил две първи награди - в категориите за литература и изобразително изкуство.
В 11-и клас на Димитър се удала възможност да замине
да учи за 9 месеца в академия Vivarium Novum близо до Рим, където се говори само на латински и на старогръцки
Така че тази година бил ученик паралелно там и във Френската като самостоятелна форма на обучение. На края на годината взел приравнителни изпити и продължил в 12-и клас със съучениците си във Френската.
“Пребиваването ми там беше изключително ценно. Академията е единственото място в света, където се говори само на латински и старогръцки”, разказва Димитър. Учениците разговаряли с всички в университета, както и помежду си на латински. Есемесите, които си разменяли, също били на древния език. Другото било забранено. Не се опитвали да се крият и да разговарят на английски език например. Беше въпрос на чест, казва Димитър. А заниманията започвали от антична философия от първите философи преди Сократ до времето на Цицерон. Имало часове по литература.
Самата академия е разположена в ренесансова вила, където в древността са били вилите на по-заможните римляни. Учебното заведение не е религиозна институция, основава се на принципите на хуманизма и на ученията на Ренесанса. В нея се обучават ученици от 16 до 25 г. Всяка година постъпват между 20 и 30 млади хора от цял свят.
“Изучаването на тези езици не е просто самоцел. Като проникнеш в същността на латинския,
езикът трябва да се въплъти и в духа ти
Трябва да говори за нещата, казани от мислителите, писали на този език”, категоричен е младият филолог.
Сега е в 12-и клас. Предстоят матури. Ще държи 4: по български език и литература, френски, философия и английски. С лекота използва английски и латински. След тях се нареждат френският и старогръцкият.
“Димитър започна от говоренето на латински в 8-и клас, за да придобие вкус към това какво са древните езици и какво е Античността. Радвам се, че той избра този път и не се отказа да полага усилия, които понякога са се изразявали в десетки часове седмично”, хвали го учителят Димитър Драгнев, който е преподавател във Френската от 7 години. Той също е възпитаник на академията Vivarium Novum, както и на Националната гимназия за древни езици и култури. Завършил е класическа филология в Софийския университет.
Освен класическите езици другата слабост на Димитър е музиката. Бас е и пее в няколко хора. Специален интерес има към византийските песнопения. “Обожавам хоровото пеене.
Когато човешките гласове се събират в една общност, сякаш техните души също трептят на една честота
Такава екипна работа в много малко сфери може да се открие”, обяснява младежът. Като по-малък се е занимавал и с фехтовка.
Димитър се надява наесен да започне следването си в Оксфорд. Стипендията, която елитното висше училище му дава, е впечатляваща - над 60 000 паунда. И пак не покрива четирите години обучение, които излизат между 200 000 и 220 000 паунда. Непосилно е за средностатистическо семейство, притеснява се Димитър.
След като завърши, иска да се върне в България. БАН и Софийският университет са институции, които уважава и са част от целите му, но повтаря, че учителската професия е будителска, а учителят оформя у детето ценностна система за цял живот. Затова още не е категоричен къде ще го доведе съдбата по-късно. Със сигурност обаче ще е свързана с работата на преподавателя и учения.