Дипломат: Не познахме колежка сред оцелелите в Лим, такъв беше шокът на лицето й
"Беше страшно емоционално и не мога да го забравя. Всички бяха в шок. Сред спасените в Черна гора беше една наша колежка, преводачка в посолството, която ние с консула Георги Баев, не можахме да я познаем, такъв беше шокът на лицето й", разказа за трагедията от нощта на 4 април 2004 г. настоящият ни посланик в РСМ Ангел Ангелов. Той се връща на лобното място на 12-те свищовски деца за първи път от 20 г. Все още спомените са болезнени за него.
"Реално аз бях първият на мястото от българска страна, заедно с консула Георги Бадев. Тогава бях млад дипломат, аташе в Белград.
Разбрахме около 10,30 вечерта за случилото се и трябваше да тръгнем веднага. Отивахме на някакво непознато място, в тъмнината. Беше достатъчно сложно. Ние не знаехме точно какво се случва, тъй като нямахме информация от мястото. Оцелелите бяха в две групи. Едната група беше в болницата в Приеполе, Сърбия, а другата - в Бело поле, Черна гора. Макар те да бяха тогава една държава, между тях имаше граница.
Въпреки това спасителите от Черна гора, които бяха първи на мястото, успяха да докарат в Черна гора по-голямата група от спасените", спомня си дипломатът.
Когато пристигат на мястото на трагедията, трябвало първо да видят колко деца липсват. Да проверят как са оцелелите и да започнат някакви координирани действия със София.
"Тогава министърът на външните работи Соломон Паси беше в Япония. Звънеше ми да пита какво става. Аз отговарях: "Не знаем точната бройка на децата, които ги няма сред живите". На следващия ден започна изваждането на телата започна изваждането на телата. Това беше доста неприятна гледка. Дойдоха родителите, срещата с тях също беше потресаваща. Преглеждахме списъци - на две места- живи, на трето място, които не знаем къде са, защото бяха още във водата. Първите списъци бяха на оцелелите, а другите просто ги нямаше. Знаех, че трябва да отговаряме на необходимостта да информираме максимално бързо, но от друга страна, ако нямате точната информация, не бива да заблуждаваме", спомня си Ангелов.
Той е временно управляващ на посолството в Скопие, когато се случва трагедията с обърнатото туристическо корабче в Охридското езеро. На 5 септември 2009 г. там се удавиха 15 българи. "Звъннах на консула и му казах: "Лим 2". Вече знаехме механизма, по който трябва да се реагира в такива ситуации", завършва разказа си Ангелов.