Болниците допринасят със 7 млрд. лв. към икономиката на страната
Лекарите ни по-възрастни от тези в ЕС - на 55 г. и повече
7 млн. лв. е общият икономически отпечатък на лечебните заведения в страната, което е около 4,2% от БВП за 2022 г. Индиректният и индуциран принос към икономиката е близо 11, 6 млрд. лв. Това показват данните на първото проучване у нас за икономическия принос на лечебните заведения в България. То е по инициатива на Българския лекарски съюз и е осъществено от IQVIA. Целта на проекта е да покаже макроикономическия отпечатък на българските лекари и медицински специалисти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ чрез измерване на приноса им към националната икономика.
"Днес няма да си говорим колко сме зле, ще чуем какво даваме ние като лекари, специалисти по здравни грижи и немедицински специалисти, като отпечатък върху икономиката на нашата държава", обясни председателят на лекарското съсловие д-р Иван Маджаров.
В този доклад данните са събрани по електронен път, с помощта на НСИ, БЛС, научни изследвания и др, обясни Лука Чичов.
Наетите лица са 106 300 или 3,5% от работната сила. От тях 29 600 са практикуващи лекари, 43 хиляди е медицинският персонал. Изплатените заплати са 2,8 млрд. лв., а медицинските практики са 8900. Според анализа разходите за здравеопазване растат с 3,4% годишно, но са под средното ниво за ЕС. Те са около 11 893 млн. лв. Медицинските специалисти са неравномерно разпределени, стана ясно още от данните, които представи Лука Чичов. Това води до разлики в икономическия принос в различните региони. По данни на анализа средно на 1000 души се падат по 4,6 лекари. В Северозападния и Югозападния регион има силно лекарско присъствие, а най-малко лекари има в Северно-централния и Югоизточния регион.
Българските лекари са по-възрастни от тези в Европейския съюз, като практикуващите лекари са на 55 г. или повече. Медицинските сестри са със средна възраст 53 г. и са около 70% от медицинския персонал, показва проучването.
Приносът към държавния бюджет е 1,2 млрд. лв. Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и около 890 млн. лв. осигурителни вноски.
Разходите на България за здравеопазване като процент от БВП са тясно свързани с дейността на лечебните заведения и са с 2,5% по-ниски от средните за ЕС, каза Чичов. По думите му без мерки за увеличаване на инвестициите в здравеопазването, до 2027 г. дейностите на лечебните заведения се очаква да намалеят като дял от БВП до 3,7%.
„Нашата система не е бреме, а един от двигателите на системата здравеопазване. Трябва да се запази тенденцията за увеличаване на разходите, заключи д-р Маджаров.
Според икономиста Кузман Илиев демографската криза се отразява на броя на лекарите, в България половината са на 55 г., а в ЕС – около 35%.