Бавно и трудно зубрите се завръщат у нас - 17 вече живеят на свобода в Източните Родопи
Първото родено бизонче в дивата природа вече има свое малко
Къде живеят зубрите? Ако на този въпрос отговорите само “Полша и Беларус”, значи не знаете, че тези големи тревопасни животни у нас също се разхождат на свобода. По-конкретно в Източните Родопи има 17 зубъра, четири от които са малки.
Eвропейският бизон, както е известен още зубърът, прилича на северноамериканския си братовчед, който обаче тежи с над 200 килограма повече. Американският бизон стига до 2 метра и тегло между 400 и 1270 кг, а
европейският е малко
по-висок - 2,1 м, но е
по-слаб - между 800 и 1000 кг
“Малко хора знаят, че у нас живеят зубри, но видът се е срещал почти в цяла Европа и на Балканите. За първи път го описва Аристотел и той му дава името “бизон”. За съжаление, европейският бизон изчезва напълно от Балканите преди 8 века според последните палеонтологични находки, като е възможно и по-дълго да е живял, но да не са намерени находки все още”, разказва експертът по биоразнообразие във фондация “По-диви Родопи” Христо Христов.
Той е един от хората, заради които зубрите отново живеят в България след 800 години. Благодарение на проект в Източните Родопи има 17 животни, разделени на две стада.
“Ние първи, в България, опитахме на Балканите да започнем проект за възстановяването на вида в природата на Източните Родопи. Нашите живеят свободно. Много трудна работа е. Отглеждат се в адаптационна ограда, след като пристигнат, след това се разширява мястото, наблюдават се и накрая се освобождават”, пояснява Христов.
Преди 5 години, през 2019 г., у нас се ражда и първото зубърче на свобода. Щастливата новина е, че то е пораснало и сега има свое малко, също родено в дивата природа на Родопите.
“В една програма за реинтродукция има няколко показателя - ако в природата има успешно отгледано малко, което след време порасне и също има поколение, се смята, че програмата върви успешно. Това е първият индикатор за сигурен успех”, обяснява експертът. Малкото зубърче е родено миналата година през лятото и още не е самостоятелно. Майка му ще се грижи за него две години.
Тази година от фондацията
очакват да се родят още три
бебета в голямото стадо
А в малкото има три женски. Зубрите се отделят сами в социални групи, когато станат повече на брой, а в едно стадо обикновено има между 10-12 животни. У нас живеят и 65 зубъра, които обаче са в ловното стопанство “Воден”, така че те не са на свобода.
“Те обитават големи пространства. Доста дълго време съзряват, женските на петата година имат теле, а мъжките растат до 8-ата година, но стават полово зрели по-рано. Женските раждат през година, а не всяка. В природата това е било нормалният процес, защото толкова едри животни, обитаващи големи територии, не могат да имат свръхпопулация. Затова имат бавна репродукция и бавен растеж”, казва Христо Христов.
Хубавото е, че у нас зубрите нямат естествени врагове. На север, в Румъния и Полша, има единични случаи на нападения от мечки, които са техен враг и могат да уловят малко или млад бизон. Но у нас в тази част на Родопите няма опасност. Най-голямата заплаха е човекът.
“Сега се притесняваме и заради климатичните промени. Водата в планината много намалява, пресъхват реки, извори, които никога досега не са пресъхвали, а от тях пият всички диви животни - елени, сърни, едри тревопасни”, казва експертът.
Понеже зубърът е най-едрото тревопасно в Европа, той “иска” храна. “Хубавото е, че е широкоспектърен, а не като кравите и конете от едрите тревопасни, които са тясно профилирани и се хранят само с трева. Той е като благородния елен - яде листа, клонки, храсталаци, трева. Храна има, но с климатичните промени настъпват и южни (африкански) болести. Те се пренасят чрез насекомите в Европа и са опасни”, пояснява Христо Христов.
Заради болести, улов и климатичните промени зубрите изчезват през Средновековието. “Има данни, че Добруджа е била напълно унищожена. Заради климатичните промени, имало е и болести, както и са били улавяни за храна. Те са били лесна плячка - когато стрелата прониже ребрата, води до моментална смърт”, разказва експертът.
Колкото и да изглеждат като тромави дебели животни, младите зубри са изключително бързи. При стрес за части от секундата те развиват до 60 км/ч и скачат на 2 метра височина. Структурата на тялото им се променя мигновено, източват се и бягат като коне.
С възстановяването на вида у нас се запазва и дивото горско местообитание, което е дом на голямо разнообразие от животни - насекоми, птици, бозайници.