Как пророчеството на приемането помага в кариерата
Като си внушите, че хората ще ви харесат, се държите дружелюбно. И те наистина ще ви харесат
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Звучи мистично - пророчеството на приемането. А всъщност става дума за не много сложен психологически механизъм.
Когато мислите, че хора, с които предстои да се срещнете, ще ви харесват, се държите по-топло с тях още в първия момент. В следствие на това те наистина ви харесват повече.
Когато тръгвате с предубеждението, че няма да ви харесат, се държите предпазливо и по-студено. В следствие на това те наистина не ви харесват.
Т.нар. пророчество на приемането е от серията самосбъдващи се пророчества. Ще рече, че онова, което предвиждате да се случи, се случва в действителност, защото интуитивно се държите по начин, който води до осъществяването му.
В случая с харесването житейският опит сочи, че когато двама души се срещнат, най-често чувствата им са взаимни - или изпитват симпатия един към друг, или антипатия.
Психолозите доскоро не бяха сигурни, че това е вярно и в двете хипотези. Твърдяха, че за едната има солидни доказателства - човек е настроен положително, очаква да бъде харесан, държи се правилно, хората го харесват, съответно и той ги харесва. Но специалистите не смятаха, че е абсолютно сигурно пророчеството на не-приемането и пораждането на взаимна антипатия.
За да провери хипотезите, екип, ръководен от д-р Дану Антъни Стинсън от Университета на Ватерло, прави експрименти.
Учените нямат съмнение, че топлотата, която човек излъчва, има значение за това дали другите ще го харесат. И наистина дружелюбният бива приеман добре и на наблюдателите са нужни около 30 секунди, за да направят точен извод за него.
После учените проверяват дали очакването да бъдеш приет добре прави държанието по-топло към другите. В експеримент за изясняване на тази хипотеза участват 28 мъже, на които им предстои да се запознаят с привлекателна млада колежка.
На 14 от тях учените казват, че тя е нервна и се страхува как ще я възприемат. Когато разбират, че новата колежка е притеснена, мъжете започват да се чувстват по-добре в сравнение с нея. Това прави самите тях по-малко притеснени, кара ги да вярват, че ще бъдат харесани и се държат по-топло.
Останалите 14 получават само основна демографска информация за жената, с която предстои да се запознаят. Но не им казват нищо, което да успокои страха им от отхвърляне. Те са много по-напрегнати на срещата с колежката.
Резултатите показват, че когато рискът от отхвърляне е по-нисък, мъжете се държат дружелюбно. Това кара и журито от наблюдатели да ги хареса повече в сравнение с онези, които допускат, че могат да не бъдат харесани, и се държат по-студено.
Това е доказателство, че пророчеството на приемането е вярно. В този експеримент хората, които очакваха, че ще бъдат приети, се държаха по-топло и като следствие бяха възприети по-добре, казва д-р Стинсън.
Тя обяснява, че при изследването установили интересно изключение. Няколко от участниците не били засегнати от експерименталната манипулация. Причината е, че имат особеност в характера - винаги очакват, че ще бъдат приети. Те могат да бъдат наречени социални оптимисти и обикновено са хора с високо мнение за себе си.
Социалните оптимисти са в особено щастлива позиция - пророчеството на приемането при тях работи като перпетум мобиле. Винаги очакват да бъдат приети и винаги откриват, че това се случва, което пък засилва увереността им, че във всеки нов случай ще бъдат приети. Така тяхното положително предубеждение ги води до непрекъснато самосбъдващо се пророчество.
То работи и при социалните песимисти - очакването за отхвърляне предопределя студено, недружелюбно поведение спрямо другите и това води до реално отхвърляне. Социалните песимисти си казват "Знаех си, че няма да ме харесат" и така въртят перпетум мобилето на собствената си горчива съдба.
В "Точният човек" можете да прочетете още: