Любомир Бъчваров: Когато ми е тежко, сънувам камбаните на Търново и Янтра
Обиколил съм половината свят, но като този град няма - той е като прегръдка, казва актьорът
В регионалните приложения "Рестарт" на в. "24 часа" търсим хора, родени в съответния град, но които в момента не живеят в него. Те разказват с много любов и вълнение за приятелите, за улиците от детството, за гледките и случките, които остават в съзнанието им завинаги.
В това издание ще прочетете за спомените и емоциите на актьора Любомир Бъчваров към родния им град. И неговите препоръки към развитието на старата BG столица.
"Обичам го този град, даже съм сънувал камбаните му. И Янтра се била в сънищата ми, когато ми е тежко. Когато имам нужда от съпричастност, градът се появява при мен."
Това казва известният актьор Любомир Бъчваров, чиято кариера търпи ренесанс в последните години с популярни роли в тв сериала "Ол инклузив" и във филми като "Войната на буквите", "Чума" и др.
Още 8-годишен, Любо участва в детската театрална школа към читалище "Надежда" и така тръгва пътят му на актьор. Миналата година той получи званието "Почетен гражданин" за принос в развитието на културата и духовността.
"Когато се връщам в Търново, обичам да се разхождам по ул. "Гурко" и в местността Чучура над старинния кв. "Варуша". С кучето ми се разхождаме по местата, където са минали най-щастливите ми детски години.
Тази наша уличка "Колю Гайтанджията" беше много задружна. Имаше 5-6 къщи, където хората живееха почти като едно семейство. Беше много интересно. Казваха си "Добър ден!", "Добър вечер". Животът беше много по-различен от сега.
Много жалко, че тези навици изчезнаха от хората, но все още се срещат традиционалисти и аз съм един от тях. Независимо дали познаваш човека, или не, той е търновец, той е на нашата улица, в нашата махала и трябва да се казва "Добър ден", казва актьорът.
Най-ярките му детски спомени са свързани с река Янтра, където зиме се пързаляли с кънки, а лете се учели да плуват и ловели риба. Кварталът от детството му сега е доста гъсто застроен.
Кореняците вече си отишли от този свят, но пък дошли млади хора със своята енергия и желания.
"Законите на живота са такива. Аз обичам да си спомням за старите, добрите хора, които вече ги няма", допълва Любо. За него Търново е невероятен извор на история, на благост, на човещина, но най-вече на неповторима красота.
"Обиколил съм половината свят, но град като Търново не съм видял. Има по-красиви, по-грандиозни, по-величествени, по-мощни, но такъв уют, задушевност, такава атмосфера никъде не усетих.
Когато бях в казармата, служих в Горна Оряховица, имахме гарнизонни отпуски и аз пеша си идвах до вкъщи. Беше много мило, като закътано място, като прегръдка ми е този град", емоционален е Бъчваров.
Какво му липсва ли? Ами би трябвало да се помисли за възрастните хора, които вече не могат да се качват по стръмните улички и стълби на старинния квартал.
"Виждам ги как пухтят нагоре. Когато мога, ги вземам с колата си. Би могло да се помисли за някакъв транспорт до Сухата чешма. Разбирам, че кметът има добри намерения и се надявам в този мандат да успее", загрижен е Любомир Бъчваров.