Ще спаси ли Варна своята изоставена баркентина “Калиакра”
- От 1984 до 1990 г., когато Тома Томов е бил неин капитан, на обучение са минали над 600 души
- Търси се работещ вариант корабът да се върне в морето
Точно 40 години се навършват от пускането на вода и издигането на българския флаг на един от най-красивите и бързи ветроходи в света - "Калиакра".
Баркентината - емблема на морска България, е построена в Полша и носи много успехи от най-престижни ветроходни състезания по света в продължение на години. В момента
ветроходът е изоставен на док №13 на пристанище Варна-изток
и чака своето спасение. Неговият капитан Тома Томов разказва спомените си и идеите, които биха могли да върнат легендарния ветроход отново в морето.
Учебният ветроходен кораб "Калиакра" е спуснат на вода през зимата на 1984 г., а на 29 юни същата година в корабостроителния завод в Гданск е вдигнат българският флаг.
Корабът влиза в състава на Параходство "Български морски флот", а непосредствено преди приватизацията на параходството през 2008-а е прехвърлен в активите на Българския морски квалификационен център (БМКЦ).
От 1986 г. участва в големите международни регати за учебни ветроходни кораби - т.нар. Tall Ships регати, във водите на Балтийско, Северно и Средиземно море, където завоюва множество трофеи.
Корабът е уникален за България, строен е като учебен,
а не като туристически. Планиран е всичко да се извършва на ръка от 50 души на борда, от които 12-14 щатен екипаж, а другите - практиканти.
От 1984 до 1990 г., когато Тома Томов е бил негов капитан, на обучение са минали повече от 600 души.
"Срещам някои от тях - не ги помня, разбира се, но често ме спират да ме поздравят, вече са капитани, двама командващи флота дори са били при мен.
Плавахме по цяла Европа и Скандинавия. Обучението на "Калиакра" е нещо специално, което се помни цял живот - това споделяли курсанти, които са имали щастието да го преживеят.
Поставяйки ги в по-спартански условия, в екстремна морска среда, те трябва да се научат на ред, дисциплина и самодисциплина. Да знаят какво трябва да правят и да се напаснат в колективната работа.
Моряците слизали променени след преживяното приключение и пътешествие. Много момчета са ми казвали: "Това ми остана за цял живот!", разказва капитан Томов.
Поддръжката и менажирането на учебен ветроход обаче се оказва непосилно за квалификационния център и така след 2010 г.
"Калиакра" има само две плавания, всяко по 20-ина дни,
а екипажът е намален до няколко пазачи.
БМКЦ е със съвсем друг статут на дейност - провеждане на следдипломни курсове за квалификация и няма финансовата мощ да издържа кораба и той полека-лека губи блясъка и функциите си.
"Корабът може да бъде спасен, има такива, които са на 100 години и още плават. Можем да станем като много страни в Европа, където има бум на строежа и използването на подобни кораби", оптимист е Томов.
Един от вариантите за спасяване на баркентината е
да премине към морското училище
или да се създаде юридическо лице с нестопанска цел и в него влязат двете общини Варна и Бургас, морското училище, морските гимназии от Бургас, Варна и Русе, както и БМКЦ, предлага Томов.
Така деца и младежи ще могат да се обучават по програми.
Това е много популярно в държавите от Западна Европа и особено в Скандинавия. Там всяка община има по един или два такива съда и макар и да им е кратко лятото, се обучават.
Помагат пенсионирани капитани, които отдават труда си на символична цена
и системата работи. Голяма част от тях обучават и обикновени хора, несвързани професионално с морето. Корабите се поддържат със средства от общината и работна ръка - от децата.
Ако Министерството на образованието и на отбраната увеличат парите за ведомствата, които ще имат отношение с кораба, ще може и те да внасят средства в дружеството, а негов собственик си остава координационният център.
Сега екипажът на баркентината е разпръснат, а той е много важен заради спецификата на управлението.
"Когато имаш добър екипаж, програми за обучение за моряците и технически подготвен кораб - трите елемента на съществуването му, работата върви", допълва кап. Томов. Той ходи от време на време на док №13 на пристанището.
"Жал ми е, като я видя, всичко е минавало пред очите ми, за всичко съм се грижил, така стоейки няма надежда за нея.
Състоянието не е толкова лошо, че да бъде изхвърлена,
просто е малко изоставена", смята капитанът.
Вече има инициатива за намиране работещ вариант за кораба, очаква се в края на юни да се отбележи неговата 40-годишнина.