147 100 млади българи не работят и не учат, но харчат джобни от 500 до 2300 лв. на месец (графика)
Най-малко неактивни младежи във Велико Търново и Габрово
Българите напускат дома на родителите си най-късно
147 100 български младежи на възраст между 15 и 29 години не учат и не работят. Това показват данните на НСИ за заетостта за четвъртото тримесечие на 2023 г.
Терминът за такива е NEET
(neither in employment nor in education or training, т.е. нито работят, нито се обучават).
Цифрата е съществена част от трудовата сила на малка държава като България, в която по същото време заети са били 2,9 млн. души. Тези младежи са на практика 15,1% от всички българи в тази възрастова група и около 5% от цялото трудоспособно население.
Броят на българските NEET-ове се движи в сравнително тесни граници. През отделните тримесечия на 2023 г. например е бил между 155 500 и 162 400, за да падне в края на годината до въпросните 147 100.
А данните на Евростат показват, че за последното десетилетие те все пак чувствително са намалели у нас – с около 10 процентни пункта.
По-любопитното обаче е как преживяват българските NEET-ове. Оказва се, че съществена част от тях трудно биха могли да попаднат в графата “бедни”, защото
получават месечна издръжка, достигаща до 2300 лв.,
т.е. често разполагат с повече пари от техните работещи връстници, разкрива изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) въз основа на данните на Евростат.
Около 20 хиляди от българските NEET-ове получават от близките си – най-често родителите, месечна издръжка в рамките на 500-600 лв., а други 30 хиляди – между 600 и 700 лв. Това обаче е най-нискодоходната група сред тях.
Има други към 18 хиляди, които разполагат с между 700 и 1100 лв. месечно, и още около десетина хиляди, които имат джобни до 1700 лв. Точно в тази доходна група, която разполага със
средства, значително надвишаващи минималната работна заплата,
броят на работещите и/или учещи младежи не е кой знае колко много по-голям. Те също са около петнайсетина хиляди (виж инфографиката).
Има и такива, чиято месечна издръжка стига до 2200 лв. Графиката показва, че с доходи над 2300 лв. месечно разполагат само работещите младежи до 29-годишна възраст.
Профилът на българските NEET-младежи е подчертано женски – най-често срещана сред тях е жена между 25 и 29 години, която живее в Пловдив или в областите Кърджали, Пазарджик, Смолян или Хасково.
Тя е с основно образование и разполага месечно с доходи от порядъка на 100 до 400 лв.
Най-често има деца, и то две, като разчита не само на родителите си, а и на мъжа си.
“Именно грижата за деца и майчинството играят важна роля за задържането на жените извън пазара на труда и образованието”, обясни Адриан Николов от ИПИ. Връстничките им, които учат или работят, обикновено не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или самостоятелно без деца, каза Николов.
Разбира се, у нас има и достатъчно много мъже на тази възраст, които не работят и не учат. Но
неактивният мъж определено е декласиран,
необразован и с по-труден достъп до пазара на труда.
Жените се отдават предимно на домакински труд в семейства с повече деца и завинаги се отказват да се върнат на работа или да учат. На практика те са заети с грижа за домакинството, а това в статистиката нито влиза като заетост, нито като образование.
Най-голямата група NEET-ове у нас са тези, живеещи в домакинства от над 6-7 души.
Работещите или учещите младежи живеят предимно в 3- и 4-членнисемейства или самостоятелно.
По-любопитно и дори притеснителното е, че
делът на висшистите сред NEET-младежите в България е доста голям – почти 50 хиляди
души. Заедно със завършилите средно и професионално образование те са приблизително около половината от неактивните младежи до 29-годишна възраст. В тази група жените са повече от мъжете – те са 36 хиляди. Мъжете са повече само в групата на тези с най-ниско образование.
Регионалният анализ показва, че най-малко неучещи и неработещи младежи има във Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Но пък там и по принцип в Северна България населението е най-застаряващо и просто живеят по-малък брой младежи.
Положението е същото в Северозападния регион, но точно в него е най-високият брой неактивни младежи. Според ИПИ това отразява значителните проблеми на пазара на труда в областите Видин, Враца и Монтана - хронична безработица, ниски равнища на образование и умения и липса на инвестиции и създаване на нови работни места.
А в Югозападния регион, в който е и столицата, има най-голям брой активни младежи, т.е. такива, които учат или работят.
Макар България да не е водеща държава в ЕС
по статистика за неучещи и неработещи младежи, страната ни е в топ 4
На първо място е Румъния с 19,8%, на второ Италия с 19%, а на трето – Гърция с 15,4%. На другия полюс са Нидерландия с 4,2%, Швеция с 5,7%, Малта със 7,2% и Люксембург със 7,4%. Средното за общността ниво е 11,7%. Европейският съюз е поставил цел делът на NEET-овете да падне под 9% до 2030 година за възрастовата група от 15 до 29 години.
Както личи от данните, някои държави са постигнали планираното за 2030 г. още сега, а други ще трябва да работят за намаляване на този процент.
Друго изследване на Евростат показва, че българите са сред тези, които най-дълго живеят с родителите си - те
напускат родния дом на средна възраст 30,03 години
Тук първенци са хърватите (33,4 години). Следват словаците и гърците. И в тази класация се оказва, че живеещите в скандинавските страни най-рано напускат дома на родителите си. Например финландците, шведите и датчаните го правят на средна възрост о между 21 и 22 години. Общо за ЕС този показател е 26,4 години.
Мъжете напускат дома на родителите си по-късно от жените - на 27,3 години, а дамите го правят на 25,4 години.