Вижте как в Казичене отбелязаха Сирни Заговезни (Галерия)
Седем седмици преди Великден православните християни празнуват Сирни Заговезни – празникът на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя. Сирни Заговезни е празник с плаваща дата, но винаги е в неделя. Денят се пада точно 7 седмици преди Христовото възкресение. Ден след Сирни Заговезни започва и Великият пост. Според правилата на постенето на този ден все още могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца, но не и месо .
Тази година „Прощалната неделя" бе с лек привкус на тъга сред православните християни заради загубата на Патриарх Неофит. Ако беше жив Дядо Неофит, навярно би призовал миряните да поискат и да дадат прошка, да отворят сърцата си и да изпълнят сърцата си с мир и любов. Ден за прошка – младите искат от старите изкупление за грешни дела и постъпки.
Както всеки български празник, то и Сирна Неделя е свързана с традиционна трапеза. На празничната трапеза има винаги храни, приготвени от млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Практикува се т.нар. „хамкане" (ламкане, ласкане): на конец, шнур, ширит (кълчищен, червен конец или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста. Яйцето или въгленът, употребени в такъв ритуал, се смятат за лечебно средство. С водата от варенето на яйцето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи, черупките се изхвърлят на улицата - пак против бълхи. Също така, конецът от него може да послужи и за гадания – след наричания/заклинания, се пали и по начина на горене се гадае.
Още една от характерните традиции за Сирни Заговезни е паленето на обредни огньове. Счита се, че прескачането на пламъците носи здраве и късмет. Най-често участниците в прескачането са млади мъже. Освен прескачането на огъня се играят хора, смесени хора, като се смята, че това са последните хора преди Възкресение Христово.
Според „Българския народен календар'' на Румен Попов огньовете трябва да са високи, така че да осветят с пламъците си цялото село, а хората трябва да са буйни и подскокливи, за да пораснат високи посевите.
Освен горепосочените обичаи, на много места се смята, че днес природата се събужда. В Южна България в седмицата преди Сирни Заговезни се разиграва обичаят „Зора", изпълняван от моми и ергени на полето, поляна или кръстопът. Обърнати на изток към изгряващото слънце, те пеят специални обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата от зимен сън, разлистването на гората и началото на новата стопанска година.
Няма как да подминем и кукерските групи. Кукерите са често срещани в българските традиции като гонители на злото и предшественици на доброто, здравето и късметът. За Сирна Неделя те обикалят селата и градовете, просейки здраве и плодородие за домакините си.