Евреите в грях от Златния телец, оттогава искат милост и амнистия
Православните християни си искаме прошка на Сирни Заговезни. По този повод "24 часа" подготви серия материали за традицията на опрощаването в различните религии. Този текст е за обичаите в юдаизма.
Най-важно е осъзнаването на грешката
Още от 10-те Божи заповеди датира традицията с искането на прошка при евреите. Докато чакали Моисей да се върне от планината Синай, юдеите се обърнали към брат му Аарон с молба да им намери друг Бог, който да им посочи пътя, тъй като били уморени от 40 години търсене на Обетованата земя. Той събрал златните им обеци и направил Златния телец. Когато Моисей се върнал, се ядосал, че евреите ги няма, и счупил телеца. Събрал синовете на Левий и им казал, че трябва да убият приятелите си, близките си и така за една нощ били убити три хиляди души.
Господ, ядосан, че нарушили заповедите още след като ги получили, изпратил чума. Тогава в юдаизма се появява и прошката. Днес тя се иска в цели 10 дни - между еврейската Нова година Рош Ашана (юдеите имат 4 нови години - б.а.) и Йом Кипур, който е денят за изкуплението. Има разбиране, че на Йом Кипур се отварят 3 книги в небесата - на добрите, на лошите и на всички останали. Тогава евреите си правят равносметка. Това е времето, в което човек трябва да вкара делата си в ред - както духовните, така и моралните. Трябва да се извини към когото е сбъркал, за да може на последния ден да поиска прошка от Бог. Има разбиране, че ако делата им на земята не са в ред, не могат да поискат прошка от Бог за небесните.
Както в християнството и исляма, и юдеите постят преди деня за прошка. Правят го 25 часа. Разминаването от 60 минути с класическия ден идва от това, че те приемат деня за настъпил със залеза на Слънцето и приключил с появяването на звездите на другия ден. Такава е еврейската традиция - денят да почва от предната вечер.
За разлика от християнството, където Нова година е светско събитие, тук е свързан с преоценка, вглеждане и направа на сметката какво си постигнал, обяснява Максим Делчев, председател на Централен израилтянски духовен съвет.
Посочва, че всяка от 4-те нови години е свързана с различен елемент от живота. Йом Кипур е да си кажеш, че вече няма да правиш това. Възприемаме Бог като баща и като съдия. Макар да искаме прошка, няма идея за автоматичното изписване. Напротив, те ти остават на съвестта. Идеята е прошката да води до подобрение на правните неща, а не просто ритуал. Йом Кипур е нашата форма на съд. Един ден, когато месията дойде на земята, ще имаме оценка на делата на всички ни, посочва символа на празника и традицията Делчев.
Целта е да има момент, в който юдеите да осъзнаят, че са сбъркали и да видят какво искат да променят. Пауза от динамичността, която им дава възможност да се огледат в себе си. Истинското разкаяние е, когато попаднеш в същата ситуация. Когато има възможност за същата грешка, но си кажеш - не, няма да го направя.
За разлика от исляма не приемат за повод за прошка бизнес успехите за сметка на другите. Но взаимопомощта е важна. Всеки дава 10% от дохода си. Моята отговорност е там, в десятъка. В самите общности има създадени механизми за взаимопомощ. Разпределя се така, че да се запази достойнството. Най-добре е да се помага така, че да се стъпи на краката., описва Делчев правилата в еврейската общност. И посочва, че още преди Йом Кипур евреите имат моменти в календара, в които им се напомня, че трябва да искат прошка. Правят го и в сутрешната и следобедната си молитви. Но човек не трябвало да разчита само на тях и Йом Кипур. Вместо това да иска прошка всеки път, когато съгреши, съветва Делчев. А за опрощение от Бог имало 3 начина. Промяна на делата, молитва и благотворителност.