Проф. Ива Христова: Грипът отмина, скарлатина, варицела и коклюш събарят децата

15.03.2024 12:20 Константина Костова
Проф. Ива Христова

- Проф. Христова, наскоро модерен лабораторен комплекс отвори врати в Националния център по заразни и паразитни болести. Разкажете какво представлява, какви са функциите му и с какво ще допринесе за центъра?

- Модерният лабораторен блок е изграден благодарение на проект за създаване на Център за компетентност по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” с основен бенефициент НЦЗПБ. Новите лаборатории позволяват да се извършва съвременна диагностика на най-високо ниво с първокласна специализирана апаратура и реактиви, закупени по проекта. Освен това, благодарение на проекта, нашите специалисти имаха възможност за обмяна на опит във водещите европейски лаборатории. Изградихме две лаборатории за молекулярно-генетичен анализ с целогеномно секвениране, лаборатория за електронно-микроскопски изследвания, лаборатория за имунологични анализи и модерни учебни зали.

Оборудвахме ги с уникална специализирана апаратура, която е изключително ценна – само ще спомена закупуването на секвенатори, които позволиха

единственото у нас секвениране на коронавируса

и получаването на данни, които цялото общество очакваше за разпространението на различните варианти и подварианти на SARS-CoV-2. Въведеният електронномикроскопски анализ осигурява уникален визуален контрол за идентификация на вируси, бактерии, паразити и техните характеристики на ултраструктурно ниво. Eкспертната лаборатория за имунологични анализи дава възможност за комплексна оценка на имунния отговор срещу микроорганизми в различните му прояви и локализации (клетъчен и хуморален, в кръвта и лигавиците) чрез нови микроинвазивни и високочувствителни методи.

- НЦЗПБ отчете 10 нови случая на коклюш за една седмица. На какво се дължи според вас? А очаква ли ни бум?

- Да, заболяемостта от коклюш расте. Това е тенденция и в повечето европейски страни. Дължи се основно на премахването на COVID мерките и свободното общуване между хората, което доведе до ръст на редица инфекциозни заболявания, които побързаха да “наваксат” изоставането си по време на COVID пандемията

Боледуват предимно деца до 10 години, но има и болни сред хората в активна зряла възраст. Боледуват неваксинираните деца или тези с незавършен цикъл на имунизации. Има и случаи при ваксинирани лица, при които създаденият имунитет избледнява с времето. Но при всички случаи ваксинираните лица боледуват много по-леко.

- Какви са симптомите на коклюш, по какво се различава кашлицата?

- Коклюшът започва с възпаление в оро-фарингеарната област, има фебрилна реакция, като цяло в началото не се различава от едно остро респираторно заболяване. След него обаче

остава лаеща, дразнеща, задушаваща кашлица, която продължава седмици

наред и води до остър задух.

- Има ли превенция заболяването?

- Най-важната превенция е навременната имунизация и стриктно придържане към последващите реваксинации. Отделно от това, неспецифичната превенция е както беше при COVID – носене на маски и избягване на близък контакт с болни хора.

- Паракоклюшът също толкова заразно и опасно заболяване ли е?

- Паракоклюшът е подобно, но по-леко заболяване. За него няма специфична профилактика, тoест ваксина. Често обаче клинично не може да се различи от коклюш. Това става само с доказване ДНК на причинителя с ПСР.

- Грипната вълна започна ли да отшумява вече?

- Грипната вълна отшумява. Заболяемостта започна да намалява от последните дни на месец януари и към момента навсякъде в страната е под епидемичните нива.

- Какво върлува в училищата в момента?

- Скарлатина и варицела. Скарлатината е в силен подем от миналата година. Така е и в редица европейски страни. Хубавото е, че е бактериално заболяване, причинява се от стрептококи и може да се лекува с антибиотици. Варицелата е вирусно заболяване, но за него има разработена ваксина, която обаче не е в задължителния имунизационен календар и съответно рядко се прилага.

- И все пак не са ли намалели случаите на варицела у нас?

- Има известни отклонения в заболяемостта нагоре и надолу, но на практика все още има доста случаи на варицела.

- За какви вируси да се подготвяме през пролетта и лятото?

- Пролетта е времето на предаваните с кърлежи патогени, причиняващи лаймска болест, марсилска треска, кърлежов енцефалит. Лятото пък е сезонът на предаваните с храни и води, както и с мръсни ръце патогени – салмонелози, кампилобактериози, ентеровируси.

- Бихте ли дали съвети как може хората да се предпазят?

- Предпазването зависи от механизма на предаване на инфекцията.

Ако се предава с кърлежи, трябва протекция на тялото срещу кърлежи,

използване на репеленти и най-важното – бързо сваляне на забилия се кърлеж. Ако става въпрос за предаване с храни и води, то най-важното е хигиената на ръцете и консумирането на добре термично обработена или държана в хладилни условия храна.

- Изминаха 4 години от първия случай на COVID-19, какви поуки си взехме?

- Видяхме, че можем да се справим като медицинско съсловие, но акцентът трябва да е на превенцията – ваксинация, маски, дистанция, дезинфекция.

- Забелязва се, че все още много хора носят маски в обществения транспорт. Ще ни остане ли като навик да слагаме маски и занапред?

- Всъщност носенето на маски на обществени места с много хора е много полезно, особено в сезона на острите респираторни заболявания. Маските са спасили много повече човешки животи от всички други мерки. Който е разумен, знае как да се предпазва и да не боледува.

Визитка:

Завършва медицина през 1989 г. във ВМИ-София

Има специалност по микробиология и по вирусология.

През 1998 г. става доктор, а през 2012 г. - доктор на науките

Завеждала е Национална референтна лаборатория по предавани с кърлежи инфекции, лептоспири и листерии

През 2021 г. става директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Други от Докторе кажи

Здравното министерство: Дигитализацията е и инструмент за ограничаване на злоупотребите

Министерството на здравеопазването застава зад всяка промяна, която гарантира по-голяма прозрачност и информираност на българските граждани. Дигитализацията е и инструмент за ограничаване на

Здравната книжка остава на хартия, без есемеси за хоспитализациите на пациенти

Отпадането на хартиените здравни книжки и възможността всеки пациент да получава съобщение за медицинските дейности, които са му извършени, особено за хоспитализации поискаха чрез промени в Закона за

ДКЦ II в Пловдив: Погрижете се още днес за метаболитното си здраве

На 4 март отбелязваме Деня на метаболитното здраве – ден, посветен на профилактиката и контрола на състояния като диабет, затлъстяване и метаболитен синдром

В Детската болница на Бургас сестрата ще е връзката между пациента, родителите и лекаря

МБАЛДБ „Света Анастасия" предлага чудесни условия за работа и развитие, конкурентна заплата и подкрепяща среда Детската болница на Бургас се подготвя за поредната стъпка след свършената огромна

Мобилното приложение еЗдраве с нова рубрика за хазартната зависимост

Министерство на здравеопазването със съдействието на "Информационно обслужване" АД разширява съдържанието на модул "Здравна библиотека“ в електронното здравно досие и мобилното приложение еЗдраве

>