Защо да си криете идеите от шефа и колеги
Не за да не ви ги откраднат, а за да не изпитвате фалшиво удовлетворение
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Идеята ви спохожда, както кротичко си седите на работното място. Плесвате се по челото, викате "Еврика" и хуквате да споделяте с шефа и колегите.
Недейте. Добрите идеи трябва да се крият.
Като чуете този съвет, веднага ви хрумва, че целта му е да защитите идеите си от кражба, а себе си - от злоба и завист. И това е вярно, но не е най-същественото.
Идеята ви сигурно не е напълно гениална и лишена от слабости. Твърде вероятно е шефът и/или колегите да ги видят, да започнат да критикуват, да подобряват, а с това да разколебаят вашия ентусиазъм и да попарят самочувствието ви.
Още по-важен е ефектът, който изтъкват специалистите по поведенческа психология и наричат символично самозавършване*: когато разказвате на другите своите идеи, се зареждате с измамна самоувереност, че почти сте успели. Често така се лишавате от мотивация, усърдие и постоянство да ги осъществите.
Затова експертите казват, че добрата идея е като доброто вино - трябва да отлежи. Малко, не много, защото пък ако започнете дълго, дълго да я обмисляте, да я усъвършенствате, да влизате в детайлите, може да я убиете. Препоръката на специалистите е точно да балансирате между креативност и рационалност, преди да депозирате идеята си пред шефа и екипа.
Сама по себе си идеята е безполезна. Нужно е тя да може да бъде реализирана. Така че помислете дали не е прекалено предизвикателна.
Вие от опит знаете, че във вашата компания, а и кажи-речи във всяка компания, колкото по-необичайна е идеята, толкова по-трудноще бъде приложена на практика. В големите структури и инерцията е голяма. Ако сте толкова убедени в гениалността на идеята си, помислете дали да я предлагате на ръководството или да търсите инвеститори, които да финансират ваша собствена стартираща компания.
Щом след първоначалното обмисляне прецените, че има голям шанс идеята ви да бъде приета и това да помогне на кариерата и доходите ви, си представете как може да бъде осъществена на практика. В добрите компании авторът на идеята обикновено е в екипа, който я доразработва и реализира. Това е толкова по-сигурно, колкото по-готова я предложите.
Помислете обаче за цялостната атмосфера във фирмата и в екипа, в които работите. Всяка идея може да бъде променена с изначално благородната цел да бъде усъвършенствана. Но и малките промени понякога създават големи проблеми.
Да речем, че идеята ви е иновативна, но относително проста за изпълнение. Споделяте я с шефа и с колегите, предлагате план как да я направите. Те се захващат да внасят допълнения и в крайна сметка я превръщат в нещо, което е много по-трудно за реализиране. Или пък дотолкова видоизменят вашето предложение, че то се превръща в нещо друго. Накрая вие ще трябва да изпълните идеята, но нищо чудно да се провалите и вместо похвали да получите черна точка в професионалната си биография.
Накратко, преценете дали да не скриете идеята си и да й търсите друг пазар, щом има опасност колективният ум да твори по нея, без да се интересува как тези промени ще се отразят върху практическата част.
Следващото, за което трябва да помислите, е за момента.
Не е точният момент да предлагате вашата идея, ако във фирмата се реализират много нови неща едновременно. Шефовете ще оттикат вашата идея, а после може да я забравят. По-добре вие си я пазете и дебнете кога да я сложите на масата.
Преценете дали да споделите предложението си, когато от ръководството е отправен повик колективът да дава идеи за следващата година. Много е деликатно: ако мълчите, ще излезе, че нищо не сте измислили, но пък лавината от проекти на колегите може да отклони интереса от вашия. Твърде многото идеи ще разсеят шефовете и те ще се заколебаят коя от всички идеи заслужава внимание. Психолозите наричат това "изборно претоварване". Може би в такава ситуация е по-разумно да предложите по-малки нови неща, а с голямата идея да блеснете в момент, който не е толкова претоварен от масови изблици на креативност.
* Феноменът символично самозавършване
Страхотно е да сте човек с идеи, но наистина ги крийте, докато не изработите поне в едри щрихи план как да ги реализирате. Иначе рискувате да си останат само фантазии и причината ще сте самите вие.
Учените обясняват как работи този психологически механизъм. Хрумва ви идея, изпитвате неконтролируемо желание да я споделите с всички в офиса. Самото споделяне, особено пък ако другите похвалят идеята, ви кара да изпитвате удовлетворение - чувствате се така, все едно вече сте я постигнали. Поради което не правите нищо повече.
Питър Голуицър, професор от Университета на Ню Йорк, нарича този феномен "символично самозавършване". Това е изключително коварен кръговрат. Колкото по-интересна е вашата идея, толкова по-силно е желанието да я споделите. Колкото повече я разказвате, толкова по-силно е чувството, че вече сте я реализирали. С всяко нейно повтаряне вероятността да я изпълните става все по-малка.
После ви хрумва друга идея, която също започвате да споделяте. С нея се случва същото. После и трети, четвърти път. В крайна сметка шефът и колегите ви остават с впечатлението, че сте фантазьор, който не е в състояние да мине отвъд измислянето на интересни идeи.
В "Точният човек" можете да прочете още: