Шефът - лош, по-лош, перфекционист
Той не става за мениджър, защото толкова го е страх от грешки, че не може да работи с хора
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Може да ви звучи странно, но най-неприятният шеф е перфекционистът. Причината не е, че много ще изисква от вас, за да се получава всичко по най-идеалния начин. Причината е, че с такъв началник работата трудно върви, екипът се проваля и това забавя кариерата на всички в него.
Първо, специалистите по поведение твърдят, че на такъв човек нещо изначално не му е наред. Малко са личностните особености, които илюстрират тънката граница между нормалното и анормалното по-добре от перфекционизма, изтъкват психолозите.
Повечето са на мнение, че основна негова характеристика е маниакалното старание да не се допускат грешки. Страхът от провал е движещата сила, която кара такива хора да мислят, че не са достатъчно добри и да се стараят да (се) усъвършенстват.
Както при повечето личностни особености, и при перфекционизма въпросът е в дозата: твърде голяма или твърде малка може да бъде пагубна, а точната - сериозно преимущество. Освен това е важно накъде е насочен - до каква степен човек се фокусира върху себе си и до каква върху другите.
Перфекционистите, които са критици сами на себе си и искат да се развиват, да стават по-добри, да постигат повече, се справят чудесно с живота. Тази форма допринася за концентрацията им върху целта и ги предпазва от безпокойство и стрес.
Ако обаче вниманието им се отклони от целта и се втренчат главно в околните, във впечатлението, което им правят, ако се стараят преди всичко тях да не разочароват, положението става катастрофално. Това са т.нар. невротични перфекционисти и те са повечето.
"Перфекционизмът е разрушителен начин на мислене, който ни кара да вярваме, че ако изглеждам перфектно, работим перфектно и живеем перфектно, може да избегнем критиките, подигравките и обвиненията", казва проф. Брене Браун. Тя оприличава перфекционизма на броня, която трябва да пази от емоционално нараняване, но всъщност пречи на човек да създава истински връзки с другите.
Поради тази причина перфекционистът просто не е подходящ за ръководител - неговото основно задължение е да създава връзки, да организира и мотивира екип. Може наистина да се справя прекрасно в професия, която до голяма степен упражнява сам, прилага точната доза перфекционизъм към себе си и постига успех чрез самоусъвършенстването си, но наложили се да управлява хора, провалът е сигурен.
За перфекциониста е изключително трудно да делегира права и отговорности, защото смята, че подчинените му няма да се справят толкова добре, колкото самият той.
Понеже все пак съзнава, че не може да свърши всичко сам, разпределя задачи, но непрекъснато контролира как върви изпълнението, дава съвети, критикува, понеже нищо не му изглежда идеално. В крайна сметка подчинените свикват да му докладват за всеки преместен кламер и не проявяват никаква самоинициатива. Не проявяват и никакъв ентусиазъм, защото каквото и да направят, все няма да е съвършено.
Перфекцонистът е склонен да мисли в крайности, да вижда всичко в черно и бяло. Или работата е свършена перфектно - разбира се, ако той се е намесил, или е пълен провал. По средата няма нищо. А много често е по-важно задачите да бъдат изпълнени в срок, макар и не идеално. Защото след определен момент идеалното вече никому не е нужно. Представете си например съвършени коледни играчки, които се пускат на пазара през януари.
На пръв поглед точността трябва да е неизменна част от перфекционизма, но не е. Оказва се, че тези хора много обичат да отлагат. Непрекъснатото им желание да постигнат съвършенство във всяко отношение ги кара да страдат от т.нар. "аналитична парализа". Те замръзват в изискванията си и не позволяват на екипа да завърши задачите.
Дотолкова са фиксирани в крайните резултати, че се страхуват да опитват и да научават нови неща. Мразят подчинените им да дават идеи, не са в състояние да вземат под внимание различни гледни точки, защото не са сигурни, че ще доведат до съвършен резултат.
При тях рисковете при изпълнението на задачи и решаването на проблеми са изключени. Те оказват да ги поемат, ако няма гаранция, че крайният резултат ще е точно такъв, какъвто си го представят.
А понеже обикновено като се пробват нови начини, 100% успех рядко е сигурен, началникът се придържа към познатите. Така създава работна среда, в която иновациите и креативното мислене са забранени. И да са напълно убедени, че могат да предложат и да направят нещо смислено, подчинените му се въздържат. Нали няма как да знаят точно какво шефът си представя като идеален краен резултат според собствените си критерии.
За перфекционистите провалът е трагедия. Те не могат да се справят с него, понеже в представите си винаги са успешни. Изключено е при тях да се работи по метода проба-грешка, от която да се направят правилните изводи и следващия път да се получи добре. Но провалът много често се случва и на тях, и на екипите им, защото са поставили нереалистично високи цели и стандарти. В такива случаи, естествено, виновни са подчинените им, понеже не могат да ги изпълнят.
Още една изключително неприятна черта е характерна за невротичния перфекционист - той не може да приеме, че някой друг се справя по-добре от него. Тогава има чувството, че се е провалил и изпада в криза.
И понеже е научно доказано, че обикновено перфекционизмът е невротичен, т.е. заради страх от неодобрението на другите, а под тези други най-често се разбират по-висшите началници, с такъв пряк шеф е кошмарно да се работи. Той не само винаги изкарва подчинените си виновни, а им вменява чувство за непълноценност. Не само ги смята за неспособни полуидиоти, а ги мрази, защото го провалят. Всичко това трови до такава степен атмосферата, че на тях им се отщява да ходят в офиса.
Сигурно е, че с такъв шеф няма да напреднете в кариерата, затова добре преценете дали да си търсите нова работа, или си заслужава да търпите, докато го махнат. Това неминуемо ще се случи, но може да отнеме време.
Перфекционистите успяват да създадат първоначално впечатление, че са изключително ценни, защото искат да усъвършенстват и да полагат усилия всичко в работата им да е идеално. По-висшите началници или собственици, които нямат опит с подобни хора, често не осъзнават, че на практика се получава точно обратното. Но все в някакъв момент го разбират.
В "Точният човек" можете да прочете още: