Светлана Каменова играе шах преди първия си боксов мач
Работи всичко в Париж, когато се отказа от спорта, сега се връща там, за да извоюва своето
В боксовите регистри можете да срещнете името Светлана Каменова, както и Светлана Станева. Всъщност става въпрос за един и същ човек.
"Светлана Каменова Станева се казвам, но първият ми треньор Михаил Георгиев ме записа на първото ми състезание Светлана Каменова и затова, в негова чест, аз се боксирам с това име", обяснява конфузията една от най-добрите ни боксьорки. Родена е на 26 юни 1990 г. в Добрич, откъдето тръгва и нейният спортен път.
"Още преди да започна при девойките, вече играех при жени и станах шампионка при жените. При първото ми международно състезание съм бронзов медалист за жени, а три месеца след това станах европейски шампион за девойки. На 15 години съм републиканска шампионка за жени, на 14 съм вицешампион на България, а влязох за пръв път в залата на 13 години", обяснява Светлана.
"Не мога да кажа че съм природен талант, просто треньорът ми свърши много добра работа с мен, беше треньор и на Мариан Момчев, който бе световен шампион при юношите. Навремето тренирахме в една зала със Стойка Кръстева Аз при Михаил Георгиев в "Добруджа", моя първи треньор, а тя бе в клуб "Добрич", обяснява Светлана.
"Завършила съм математическа гимназия в Добрич, директор Галин Канев. Имам два бакалавъра, предстои да си взема и магистърската степен. Двете неща вървят ръка за ръка. На първото си състезание в Добрич като дете сутринта преди турнира бях на състезание по шах, защото много години съм играла и шах, обичам този спорт. Имах учител по история, който ми даваше уроци. Човек трябва да е мултифункционален. Особено в женския бокс - там трябва да си начетен и умен, защото трябва да може да се справяш с много неща извън залата. Пример е Стойка, която сега е и класен ръководител в спортното училище", обяснява Светлана.
"Тренирах като малка доста спортове, лека атлетика, народни танци, кикбокс. Бях много активно и буйно дете. Всеки спорт допринася за израстването и по-доброто представяне. Обучението, средата също допринасят. Боксът е сложен координационен ацикличен спорт, който се развива чрез бягане, скачане, хвърляния, единоборства, спортни игри, шах, логистика, каквото се сетите. С изразена ловкост. Възможностите на един човек се простират във времето и пространството", казва Светлана.
Реално попада в бокса точно за да си изразходва излишната енергия. Като щуро момиче има проблеми със съучениците. А майка е учителка в съседния клас. Родителите били приятели с нейния първи треньор и така попада в залата. Майка е тренирала лека атлетика и хандбал, брат също тренирал лека атлетика и тенис на маса.
"При първия ми голям международен турнир за жени загубих от действащата по това време европейска шампионка. Това беше в Дания през 2007-а, когато бях на 17 години и играх с разрешително от родителите ми. Месец след това беше европейското първенство във Франция, Стойка стана шампион, аз станах трета, загубих с една точка от шампионката. През 2008-а се проведе първото европейско първенство за девойки и станах шампион и най-добър състезател", допълва тя.
"Реално по това време бяхме много добър отбор, който остана дълги години на ринга - аз, Стойка, Севда Асенова, Деница Елисеева, след това влезе и Станимира Петрова. Вървим си заедно", допълва тя.
За да дойде 2012 г. и историческият първи медал за женския ни бокс от световно първенство в Куидао (Китай). В първия си бой Светлана надвива туркинята Нагехан Малкоч-Гюл (Турция) 16:7. Тя е една от най-добрите в категорията, като през кариерата си взема 4 бронза от европейски първенства при 57-килограмовите. След това Каменова отстранява Саня Султанкъзъ от Казахстан. В битката за медала просто разковава представителката на КНДР Ким Кил-ок с 25:15. Реално по-късно нейната съперничка е дисквалифицирана от първенството, след като в урината е открит кленбутерол, забранена субстанция. В 1/2-финала Светла пада от американката Тиара Браун с 14:22. Браун ще спечели световната титла, след като надвива минимално полякинята Сандра Крук с 24:21.
На същото първенство Стойка Кръстева остава на косъм от медала, като пада на 1/4-финал от Каролина Михалчук (Полша). Румънката Михаела Лакатуш спира Деница Елисеева на 1/8-финал, а Десислава Лазарова пада в първия си мач срещу бъдещата медалистка Ана Лоурер с 9:10.
Две години по-късно е европейското първенство в Букурещ, Румъния, където правим невероятен пробив в женския бокс. България е на второ място по медали след Русия с 4. Стойка Кръстева взема титлата при 51-килограмовите с победа над Саяна Сагатаева (Русия). Севда Асенова и Светлана са сребърни медалистки. При най-леките Севда губи финала от представителката на домакините Стелуца Дуца, а Каменова губи от рускинята Зинаида Добринина. И Деница Елисеева завършва с бронз в категория до 60 кг.
"През 2016-а реших да се откажа заради едно неправомерно решение, което ме ощети. Имаше големи скандали в онзи период, за да не ми дадат на мен квотата. 13 години се борих за мястото си на олимпийската сцена и след като тогава ми отнеха мечтата, взех решение, че повече не искам да се занимавам. Една година изкарах извън ринга, след което се върнах и станах треньор, което ми донесе много позитиви. Защото, освен че ми харесва, асимилирам това, което правя, знам защо и как го правя, намирам по-лесния вариант да го направя по-бързо и по-ефективно. Всеки може да работи много, но когато не го прави умно, стават бели", обяснява Светлана.
И по ирония на съдбата, когато се отказва, заминава за Франция.
Маха всичките си медали от бокса. Установява се в Париж при свои приятели. Единствените думи, които знае, са булевард и кроасан. Четири месеца е в пълна депресия. По това време единственият човек, който я търси, е треньорът Павел Сяров. Работи като чистачка, прави палачинки, измазва стени. "Срамна работа няма", категорична е тя.
Тази година и половина научава толкова неща за себе си. Връща се в София по време на отпуска си. Минава покрай залата на стадион "Георги Аспарухов" с тролея и вижда момчета с ръкавици и нещо трепва в нея. Свършва договора си и се прибира. Започва да работи и като треньор. Минава през специален курс в Италия и започва да работи с девойките в националния отбор. И на един лагер легендарният треньор по бокс Ангел Ангелов – Бат Геле я навива да се връща. И тогава Стойка става олимпийски шампион в Токио. Кръстева също минава през отказване и сервитьорство, преди да триумфира. Стойка звъни по телефона. И така се връща на ринга при Борислав Георгиев.
"Когато съм на ринга, гледам като състезател, защото имам най-добрия треньор, който ми дава най-добрите тактики. Като треньор мога да гледам отвън, защото е много важно за един състезател да си вижда грешките. Самонаблюдението е много ценно. Но на ринга трябва да слушам треньора си", обяснява Светлана.
И на европейското в Будва, Черна гора, през 2022 г. отново стига до медалите. Губи финала от Ирма Теста (Италия). Идва и световното в Делхи, където печели първия за България медал в олимпийска категория. Реално губи на 1/4-финала от представителката на Тайван Ю-тин Лин, която обаче по-късно се оказва... мъж. И е дисквалифицирана от състезанието и медалът отива при Светлана.
На европейските игри в Полша е битката за квотите. Тя е отделна и се наблюдава от МОК заради отстраняването на международната федерация. Така бе и преди игрите в Токио.
В първия си бой при 57-килограмовите Светлана разгромява румънката Клаудия Нечина с 5:0 съдийски гласа. След това за квотата по същия начин надвива и полякинята Юлия Шеремета. В битка за финала си връща на италианката Ирма Теста. Но златото отива при французойката Имана Зидани. Към тази тройка - Каменова, Теста и Зидани, на олимпиадата се класира и ирландката Михаела Уолш. От Азия идват Парвен Хода (Индия), Ли Ю-тин (Тайван), Карина Ибраимова (Казахстан) и Мижгона Самадова (Таджикистан). Четирите от Северна и Южна Америка са Валерия Арболеда (Колумбия), Ашлеян Лосада (Пуерто Рико), Жуселен Румеу (Бразилия) и Омайлин Алкала (Венецуела). Халуд Хлими (Тунис) и Марселат Сакуби Мащу (ДР Конго) взеха квоти от Африка, а австралийката Тина Рахими е от Океания. Свободни са още 7 места, като едното ще бъде дадено от МОК, защото домакинската квота е запълнена от Зидани.
В момента преподава и физическо в 153-о училище, защото едната диплома е за педагог. И се връща обратно в Париж, за да си вземе своето. Да забие българския флаг насред френската столица.