Тренд: новите потайности за младите пловдивчани - над Марково и Белащица (снимки)
- Мнозина търсят там усамотение с приятели и съзерцават града отвисоко
- Предпочитат природата, където липсват правила, коментира психолог
Те са на възраст от 16 до 25 години и търсят нетипични места за срещи. Обществени пространства като заведения и дори паркове в Пловдив не ги привличат толкова. Предпочитат усамотение и открити кътчета. Намират ги извън големия град, който се оказва тесен за техните души.
"Това е бягство от публичността. Търсят природата, където липсват правила и в същото време им дава възможност за извършване на повече забранени неща", обясни новия тренд на младите пловдивчани за "24 часа" психоложката Петя Горчева.
Според нея публичните зони предполагат зададена норма на поведение, която трябва да спазват. А подрастващите изпитват необходимост да общуват, но избират да са в среда, с която се идентифицират, за това се движат в определени приятелски кръгове.
Едно от местата, което във всеки сезон и почти всекидневно - денем и нощем, е посещавано, е над село Марково. Намира се на по-малко от 5 км от областния град. "Могат да се видят главно вечер. Събират се цели компании с коли и си приказват, съзерцавайки Пловдив. Гледката към втория град наистина е впечатляваща.
Според местни жители в почивните дни посещенията са още по-масирани. "Избират това място заради романтиката. В същото време е достъпно, стига се до него лесно с автомобил. Някои се качват и по-нагоре, където започва гората. Там вече какво правят, не знаем", разказват марковци. Категорични са, че не са виждали презервативи, където обикновено се събират пловдивските младежи. "По черния път по-нагоре обаче сме забелязвали разпилени мокри кърпички", допълват хора, чиито къщи са в непосредствена близост.
"Категорично мога да кажа, че най-любимото ми място в града е парк "Розариум" зад Братската могила", изрича Калоян Великов. Това е пространство, обградено от дървета. Навремето пловдивчани там си правеха пикници в почивните дни. Сега е доста по-социализирано. Наблизо е Гребният канал.
Великов ходел там с приятели, а често и сам. Разхождали се по пътеките в горичката и обсъждали важни за тях теми - работа, студентски живот, лични истории. "Спокойно е и можем да се отпуснем. Дърветата донякъде заглушават шума на града и създават тишина", разказа младият мъж.
"След училище обезателно минавам през Цар-Симеоновата градина, където винаги можеш да зърнеш някой познат. После продължаваме към някое от тепетата, които ни откъсват от напрегнатото градско всекидневие", описва Мартин Марчев.
За Тодор Тодоров и компанията му Гребната база е мястото, която ги отпуска. Тичат, правят обиколки, но отскачат и над Асеновград. "Като се изморим, пием по една студена бира, взимаме и нещо за хапване", разкрива 26-годишният мъж.
Подрастващите изпитват необходимост да общуват и са намерили тази форма - да се движат в определени кръгове и най-вече на места извън града, обобщава психоложката
Петя Горчева.