На влизане камионът е отговорност на митницата, на излизане - на НАП, но Шенген променя това

23.02.2024 09:06 Георги Ангелов, старши икономист, “Отворено общество”
Интензивен трафик на камиони на българо-румънската граница СНИМКА: архив

Сливане на двете агенции? Да, но не проформа

Преди години събирането на държавните приходи в България беше разхвърляно в различни структури – Главна данъчна дирекция събираше данъците, митниците събираха акцизите, НОИ събираше социалните осигуровки, НЗОК събираше здравните вноски и т.н. Тази структура не само не работеше ефективно, но и се получаваха абсурди – например три институции са отговорни да обложат един и същ доход. Данъчните събираха данък върху доходите от заплатата, НОИ събира осигуровки от същата заплата, а НЗОК събира здравни вноски отново върху същата заплата.

Нелепо и скъпо, а и не носеше приходи,

въпреки че данъчните и осигурителните ставки бяха огромни - по 40-50%.

Така логично преди 25 г. през 1999-а се роди идея да се обединят всички приходни структури в единна приходна агенция – Национална агенция по приходите (НАП). Този процес получи финансова и техническа подкрепа от международни институции, но за съжаление, се реализира само частично. През 2006 г. беше създадена НАП, но митниците останаха отделна структура и тяхното включване в единната приходна агенция се отложи.

През годините почти всеки финансов министър се е опитвал да обедини НАП и митниците, но това така и не се случи. Последно преди десетилетие двама различни финансови министри от противоположни политически конфигурации инициираха подобно сливане - Петър Чобанов от правителството на БСП и ДПС през 2014 г. и Владислав Горанов от правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок през 2015 г. Но нищо не стана, както и в предишни случаи. Изглежда, че

съпротивата срещу сливането на НАП и митниците е твърде голяма

и никой не може да я преодолее.

Това не е учудващо, доколкото митниците винаги са били държава в държавата. Алеко Константинов още в края на XIX век пише за Солунската митница като бленуван начин за бързо забогатяване в България. Този имидж на митниците се променя много трудно.

Обаче реалността е, че НАП и митниците имат повече общо, отколкото различия. Например най-големият данък, който събира НАП, е ДДС. Най-големият данък, който събира Агенция “Митници”, също е ДДС. Реално двете приходни агенции събират един и същ данък! Митниците отговарят за ДДС при внос на стоки в страната, докато НАП отговаря за ДДС при сделки вътре в страната и при износ. Така, ако един камион влиза в страната, той е отговорност на митниците, а ако същият камион излиза от страната, той е отговорност на НАП.

Традиционно митниците бяха концентрирани на границата, но това все повече се променя. Например митниците отговарят за събирането на акцизите, но те все повече се събират вътре в страната, особено що се отнася до акцизи върху горива и алкохол. Така митниците действат все повече вътре в страната, а не толкова по границите. Тази тенденция драстично ще се засили с влизането в сухоземния Шенген, защото тогава отпада митническият контрол по границите с Румъния и Гърция. Така реално с влизането в Шенген митниците ще станат все повече вътрешен данъчен орган – точно както и НАП.

Обратното също е вярно – НАП също все повече започва да си служи с похватите на митниците. Преди години митниците започнаха да следят с GPS камионите с акцизни стоки. Сега вече НАП проследява доставките на стоки с висок фискален риск, включително храни – това е т.нар. фискален контрол. Накратко, НАП и митниците все повече покриват една и съща територия с едни и същи способи, така че смисълът на сливането на двете структури в едно с времето се увеличава.

 Обаче не става въпрос за административно сливане. Ако НАП и митниците се обединят под една шапка, но останат с отделни правомощия в различни сгради и със самостоятелни информационни системи без никакъв досег – реално нищо няма да се промени, а дори може да има влошаване на резултатите. Проформа сливане не ни е необходимо. Това е рискът от едно прибързано и неподготвено сливане.

Полза от сливане на двете приходни администрации ще има само ако то е реално, т.е. ако се създаде единна структура, единна информационна система, единно целеполагане и отчетност, единни изисквания към служителите и т.н. Обаче такова истинско сливане на двете агенции изисква време. НАП например трябваше да се създаде за 3-4 години, но реално процесът отне близо 6-7 г., като в този период отделните приходни администрации постепенно се научиха да работят заедно, изградиха се системите и едва накрая последва формалното сливане. Колкото и да ни се иска, не можем да избягаме от реалността – реформата изисква време и сериозна подготовка.

Но от дългата реформа в НАП имаше полза. Например НАП беше най-активна в предоставянето на електронни услуги – и до момента това е най-електронизираната институция в България, която дори въведе иновация като предварително попълнени данъчни декларации. НАП успешно се справи с данъчните реформи отпреди 15-20 г., като успява да събере повече приходи при много по-ниски данъчни ставки. От тази гледна точка има смисъл от обединение на приходните агенции, но не проформа.

Други от Анализи

Газът поевтинява, а парното? (Графика)

Цената на суровината намалява вече 10 месеца, а мир в Украйна ще свали геополитическата "премия" Преди година, на 1 януари 2025 г., КЕВР вдигна цената на тока извънредно – точно в средата на

Число на деня: 11% са GenZ избирателите (Графика)

Как се групират поколенията в България? На този въпрос отговаря икономистът Иван Люцканов в сайта zemlevezh.com, на който е основател. Той изчислява дяловете на различните генерации у нас над 18 г

Цените растат. Но не заради еврото

Цените на плодове, зеленчуци, основни стоки, някои услуги и медикаменти растат, но причините не са във въвеждането на еврото. Факт е, че част от тях драстично поеха нагоре

Българите в шпионажа на Марсалек: агенти или полезни идиоти

Когато през 2014 година Цвети Дончева се мести във Виена, за да помага на майка си, тя надали e подозирала, че 12 години по-късно ще трябва да застане пред съда

Защо Русия изпрати тези украински деца в Северна Корея

Неотдавна стана ясно, че Русия е изпратила украински деца на лагер в Северна Корея. Това е "военно престъпление", казва активистката Катерина Рашевска. Каква е целта на Кремъл

>