Ирина Димова: Все повече жени раждат на 40 г., но зряла и отговорна майка е по-добре от двама отсъстващи родители

22.02.2024 14:51 Константина Костова
Ирина Димова

Младите днес са неуверени и тревожни, страхуват се от голямата отговорност, обясни психологът и консултант в “Майчин дом” по Национална програма за майчино и детско здраве

- Г-жо Димова, измества ли се възрастта за раждане?

- Възрастовата граница за раждане се покачва не само в България. Днес жените не са само домакини и майки, както е било в миналото. Те имат потребност от социална реализация, свързана с желанието да се образоват, да бъдат финансово независими, да направят кариера, да бъдат равноправни. Затова много жени, особено в града, отлагат майчинството, поставяйки го на заден план. Друга причина за това са повишените изисквания на съвременния човек към качеството на живота като цяло. Някога децата са се отглеждали с малко, но затова пък от задружната родова общност. Днес семействата искат да дадат на децата си качествени условия, грижи и образование, което изисква много повече ресурси.

- Освен развитие в кариерата какви са другите причини за отложеното майчинство?

- Намираме се в период на преход между традиционно и постмодерно семейство. Често жените гледат на ранното майчинство като на пречка за кариерата си и го отлагат, за да планират, и реализират целите си. Родителството е навлизане в нови житейски роли, а неизвестното поражда страхове. Вътрешната готовност за майчинство е различна при всяка жена. Понякога психологични травми от миналото могат да се отразят на желанието за дете. Друг фактор за отлагане на раждането е свързан с това, че поради липса на житейски опит днес младите жени често се страхуват от голямата отговорност и отдаване на енергия, свързани с отглеждане на дете. Освен недостатъци късното майчинство има и предимства. След години, посветени на професионално израстване, една улегнала жена може да се отдаде на бебето си с радост, спокойствие и повече търпение. Важно е тя

да усети кога е готова да стане майка, а не да изпълнява обществени норми

- В света отчитат тренд - жени около 40 г. без постоянен партньор да раждат деца след инвитро процедури от неизвестен донор. Този тренд важи ли у нас, расте ли този брой по данните на “Майчин дом”?

- Живеем в култура на личния избор, лична свобода и автономност. Изискванията на съвременните жени към партньорите са по-големи и много от тях не желаят да живеят в традиционни семейни отношения само за да имат дете, а във връзка, която е стойностна и за двамата, основана на общи интереси и житейски перспективи. Когато възрастта напредва, а не са открили своя партньор, те

са склонни да родят дете от неизвестен донор

и да го отгледат сами, а днешната медицина е доста напреднала и може да се справи с рисковете, които носи това. Въпросът е сложен и опира не само до медицината, а и до готовността на обществото да приеме това, до готовността на майката да отговори на въпроса: Кой е баща ми?, да осъзнае истинските си мотиви за това решение. Както и да си даде сметка за трудностите, които ще срещне по пътя си.

- Увеличава ли се броят на жените, отглеждащи децата си сами?

- У нас, както и по света, има немалко самотни майки, поели отговорността сами да отглеждат децата си, с всички трудности и ограничения на самотното майчинство. Някои жени просто не срещат желания партньор, други не желаят трайно обвързване, но всички те копнеят за своя рожба и търсят възможности да се реализират като майки. Много от тях по-късно създават интимни връзки, които не са задължително с биологичния баща на детето. Има много добри и психично здрави хора, отгледани от самотни майки. В живота им често е присъствал мъжки модел, който възпитава - на дядо, вуйчо, приятел, учител, треньор. Важното е майката да не се вкопчва в детето си, а да му дава пространство за общуване с тези фигури. Това, че в “нормалните” семейства бащата присъства физически, невинаги означава, че той ще присъства истински и с грижа. Понякога една зряла и отговорна майка се справя по-добре от двама незрели и отсъстващи родители.

- Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи всяка трета бременност завършва с аборт. При повече от половината се случва по желание. Защос?

- Съвременната жена иска да има контрол върху зачеването, броя на децата си, подходящия за нея житейски момент, в който да забременее. Проблемът е, когато поради липса на сексуална и здравна култура това се осъществява не с предпазване, а с аборт по желание, който винаги крие рискове за бъдеща бременност.

- Какви психологически съвети давате на жените, които постъпват в болницата за аборт?

- Когато абортът е спонтанен или се налага по медицински показания, ако плодът е увреден, това винаги е болезнена загуба за родителите, която може да има повече или по-малко емоционални последствия. Работим с жените за справяне с шока, с усещането за загуба и празнота, за преработване на чувството на вина. Те имат нужда от време, за да преодолеят страха си от забременяване или несигурността, че е възможно да родят здраво дете, да възвърнат доверието в собственото си тяло. Макар лекарите да ги окуражават, че след определени месеци могат отново да опитат, душата не е математика и психиката на тези жени е много ранима. Това се отразява и на партньорските взаимоотношения, затова е важно да се работи не само с жената, а и с двойката за преодоляване на травмата.

- Как помагате на жените, които искат да се откажат от рожбите си? Има ли добри програми, които да насърчават жените да гледат децата си?

- В “Майчин дом” ние работим по Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве. Съвместно със социалния работник по програмата и с фондация “За нашите деца” осъществяваме превенция, провеждаме разговори с майката и семейството, преценяваме как и с какво можем да я подпомогнем, за да си стъпи на краката, да има капацитет да отглежда детето си.

Други от Интервюта

Хасан Адемов: Пенсиите ще се увеличат със 7,8% от 1 юли по швейцарското правило

Схема “глас срещу хляб” няма да има. Ще проверим всеки сигнал за купуване на вот с помощи, казва той Още акценти от интервюто със социалния министър Хасан Адемов: От първия ден работим за добавки за

Тодор Галев: На дъното сме по критично мислене, 70% от българите са склонни към дезинформация

Причините са недоверието в държавата и съдебната система, липсата на медийна грамотност, казва директорът на "Научни изследвания" в Центъра за изследване на демокрацията "Детективите" покрай случая

Юлиян Попов: Отпадъците са ресурс, а ги закопаваме в земята - това ни прави зависими от внос на суровини

Депозитната система трябва да се управлява от бизнеса, без монопол и далеч от политическа намеса, казва служебният министър на околната среда и водите  Още акценти:  Страната е зарината с отпадъци

Десислава Дамянова: Когато у дома няма “ние”, няма как да се мислим заедно и като общество

Нужни са законодателни промени, за да изгражда училището у децата емпатия и емоционална интелигентност Подрастващи в семейства с кавги и агресия често стават невидими и тихи у дома Политиците ни не

Росен Петров: 3 март не е руска прищявка, а резултат от бума ни след Възраждането

Трябва да говорим не за интерес, а за национален идеал - всички българи да живеят по-добре и по-смислено, казва още в интервю за "24 часа" водещият на "Операция История"  - Кои са най-важните уроци

>