Няма теч на тайни при бившия шеф на разузнаването Драгомир Димитров, край на делото
- Прокуратурата прекрати досъдебното производство, решението беше потвърдено и от съда
- Чуждата компания, която инсталирала системата за обмен на информация, била препоръчана от наша партньорска служба
След три години и половина разследване Софийската военно-окръжна прокуратура прекрати досъдебното производство срещу бившия шеф на Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) Драгомир Димитров. Той беше начело на службата от 2012 до 2018 г., а след това стана наш консул в Мюнхен. (Повече за него - виж в карето долу.) Решението е потвърдено и от Софийския военно-окръжен съд през септември м.г. То не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила. Така магистратите с пагони
сложиха точка
на едно дело,
за което
се знаеше малко
в публичното пространство, но пък Драгомир Димитров, който доскоро беше консул в Мюнхен, се водеше обвиняем.
Според военните прокурори не са открити доказателства той да е извършил престъпление по служба като шеф на разузнаването. Няма данни да е облагодетелствал чуждестранно дружество от партньорска държава с 91 500 евро, е заключението на разследването.
Специфичното при престъплението по служба е, че трябва да се открие специална цел. В случая такава нямало.
За делото не се знае много, защото досъдебното производство е секретно заради това, че засяга разузнаването и класифицирана информация, с каквато борави ДАР.
На 21 януари 2020 г. Софийската военно-окръжна прокуратура, която разследва бивши и настоящи военни, какъвто е и Димитров като шеф на разузнаването, съобщи, че му е повдигнато обвинение за престъпление по служба.
Тогава стана ясно, че той е привлечен под отговорност за това, че за времето от 14 юли до 9 август 2016 г. като председател на ДАР е нарушил служебните си задължения. Той не организирал и не контролирал дейностите по защита на класифицираната информация в агенцията с цел да набави облага за определено дружество в размер на 91 500 евро. Според обвинението били “настъпили немаловажни вредни последици”. На Драгомир Димитров беше определена парична гаранция в размер на 5000 лв. След това 4 години за делото не се чу нищо.
Най-общо разследването е за това, че на 14 юли 2016 г. бившият шеф на разузнаването утвърдил предложение за купуване на система за обмен на информация между служители, нещо като вътрешен чат. Тя била доставена от чуждестранно дружество, специализирано в тази сфера. Така че опасността от теч на данни и рискът от разгласяването на класифицирана информация бил нулев.
Според прокуратурата проблемът бил, че ДАР не поискал от ДАНС потвърждение, че чуждата фирма може да борави с класифицирана информация, тоест с държави тайни.
В случая обаче ставало дума за доверено дружество, препоръчано от наша партньорска държава. Тоест нямало съмнение в почтеността и конфиденциалността на фирмата, а и не били настъпили вредни последици от сключването на договора. Тези, които инсталирали системата, всъщност били представители на партньорската разузнавателна служба.
Разследването установило още, че
системата не е
за предаване на
класифицирана
информация,
а само
за оперативни
сведения
за нуждите на ДАР. Освен това не били събрани данни човек, който няма достъп до държавни тайни, да се е добрал до такива. Още повече че контактът с дружеството изобщо не бил някакво своеволие от страна на шефа на разузнаването или на негови служители, а препоръчан от партньорската служба.
Това станало на 23 септември 2015 г., когато шефът на ДАР провел работна среща с колеги от чуждата служба по друг повод. В разговора станало дума, че нашата страна проявява интерес към системи за комуникация. През декември същата година партньорите ни представили два апарата, за да може специалистите от ДАР да се запознаят с възможностите на тяхната система. Последвала нова среща през май 2016 г., когато от българска страна били зададени много въпроси за техническите параметри. Включително фирмата била питана дали разполага с достъп до касифицирана информация, издаден от съответната служба в другата държава, както и дали има право да съхранява такъв тип информация. Отговорите и на двата въпроса били положителни.
През юни 2016 г. Драгомир Димитров бил на среща с чуждите си колеги, на която им казал, че предстои финализирането на договора. Предложението за сключването било съгласувано с шефовете на всички компетентни дирекции в ДАР, както изисквали правилата в агенцията.
В него ясно било посочено, че чрез системата на стойност 91 500 евро няма да се предава класифицирана информация, а само оперативна. Също така било казано, че екип на ДАР трябва да бъде обучен. Един от шефовете в агенцията дал становище, че информацията, до която ще имат достъп фирмените специалисти, не е класифицирана. Поради това в договора трябвало да се
предвидят
общите мерки
за сигурност,
а не такива
като за
класифицирана
информация
Последвали и други положителни становища от шефовете на дирекции в ДАР.
Самият договор бил скючен на 9 август 2016 г. между Драгомир Димитров и чуждата фирма. В него било записано, че цялата информация, която дружеството получи по време на инсталирането или обучението, ще бъде третирана като чувствителна и ще бъде запазена в тайна. Обучението се провело през октомври 2016 г. и януари 2017 г. на секретно място. През 2019 г. представители на ДАНС проверили системата на ДАР. Те обявили, че не им е известно да са възникнали вреди от процедурата, но пък имало риск от такива. Така започнало и разследването, което приключи три години и половина по-късно.
Затова и изводът на прокуратурата е, че обществената опасност на стореното от Димитров е незначителна, от действията му не е последвало нищо тревожно за държавата и нейните тайни. На това основание досъдебното производство е прекратено.
След ДАР оглави
мисията ни в Мюнхен
Драгомир Димитров беше начело на разузнаването в продължение на 6 години, до лятото на 2018-а, когато третото правителство на Бойко Борисов изненадващо предложи той да бъде освободен от поста и назначен за генерален консул в Мюнхен. Мотиви обаче не бяха съобщени.
Димитров постъпва на работа в Националната разузнавателна служба (НРС) през 1997-а и до 2004 г. работи в регионалното бюро във Велико Търново, като от 2002 до 2004 г. е начело на местното звено. От 2007 до 2011 г. е офицер за връзка на разузнаването в Берлин, а от 2011 до 2012 г. е шеф в отдел “Асиметрични заплахи”.