Битката за Москва – нов етап във войната между “Дондуков” 1 и 2
Президентът Радев и правителството трябва да се разберат тази година за 11 посланици, сред които Рим, Брюксел и Берн, и 6-има консули
Москва е напът да скара пак правителството и президента Румен Радев. Но не за това кой бил за Русия и кой с евро-атлантическите ни партньори, а заради назначения.
Това лято трябва да се намери нов първи дипломат за руската столица, тъй като
мандатът на президентския човек Атанас Кръстин изтича през август
Посланическото място в Москва е едно от ключовите не само заради войната в Украйна. Изборът ще е показателен за политиката, която ще води България в двустранните отношения.
Кръстин е дипломат от кариерата. Преди да замине, работеше като секретар по външната политика на Радев. Затова и преди 6 години решението той да замине за Москва мина трудно и драматично.
Преди него правителството на Бойко Борисов се спира на Меглена Плугчиева като посланик, която по онова време оглавява мисията в Швейцария. Бившият вицепремиер по еврофондовете и един от най-разпознаваемите и ценени чужди посланици в Германия дори е върната в София - в очакване на назначение от президента, което така и не се случва. Една от версиите е, че лидерът на БСП Корнелия Нинова, която в първите месеци на мандата влияе на решенията на Радев, се противопоставя бившата депутатка социалистка да получи едно от най-важните назначения, това в Русия. В крайна сметка Плугчиева завършва дипломатическата си кариера с два успешни мандата в малката Черна гора.
Президентският избор Кръстин пък чака повече от 6 месеца финала на консултациите между София и Москва, за да замени един от най-дългогодишните посланици Бойко Коцев.
През тази “буферна” половин година бяха организирани двете визити при Путин буквално през дни на тогавашния премиер Борисов и на президента Радев.
През 2018 г. “пакетната сделка” между Министерски съвет, който предлага посланици, и президентът, който ги одобрява, бе за общо 10 от тях.
Сега войната в Украйна прави още по-комплицирана ситуацията, защото правителство и президент имат сблъсък и по оста Путин-Зеленски. Служебните кабинети на Радев отказаха да предоставят военна помощ за Украйна, а държавният глава обвини Киев, че “настоява” да води войната, която Русия започна срещу нея. При визитата Володимир Зеленски в София през юли 2023 г. държавният ни глава нарече войната “конфликт”.
Правителството е за явна подкрепа за Киев, мнозинството в парламента гласува военна, хуманитарна и пр. помощ.
Всъщност това разминаване в политиката на институциите веднъж вече изби в смяната на посланиците малко след клетвата на кабинета на Николай Денков. Тогава се търсеше първи дипломат за Украйна, след като мандатът на Костадин Коджабашев (зам. външен министър в служебните кабинети на Радев) изтече, а той бе изпратен във Ватикана.
Радев тогава неофициално настояваше да не се бърза с изпращането на човек, макар самият Зеленски да помоли за наш посланик. Вакантни бяха и редица други места, сред които ключови като Париж и Лондон.
Тогава
преговорите за новите посланици с Радев продължиха 5 месеца и се водеха от Мария Габриел
като министър на външните работи и вицепремиер.
За Украйна бе избран Петър Танев, работил по-рано като съветник в мисията в Киев и временно управлявал тази в Сирия.
Оттогава бавно се попълват и свободните посланически кресла. Последно миналата седмица кабинетът прати бившия министър на отбраната в кабинета “Петков” Драгомир Заков в Дания.
Преди да бъде повикан спешно за военен министър заради освобождаването на Стефан Янев от поста, Заков бе наш посланик в НАТО. Но не бе върнат там след падането на кабинета “Петков”. Доскоро работеше като съветник по отбрана и външна политика на премиера Денков.
В Северна Македония ще замине Желязко Радуков - дипломат, отговаря за отношенията със Скопие в дирекция “Югоизточна Европа” на МВнР. Радуков сменя Ангел Ангелов.
Вакантно е шефското място и в генералното консулство в Дюселдорф. Но до края на 2024 г. изтичат още 10 посланически и 5 консулски мандата, установи проверка на “24 часа”.
Преговорите за тях, както и за посланическия пост в Москва ще води засега неясно кой министър на външните работи заради спора между ГЕРБ и ПП-ДБ дали да е Габриел, или Денков.
Първият дипломатически пост ще се освободи през май и е в Доха, Катар. Мисията се оглавява от Пламен Делев. Той бе човекът, координирал възстановяването на посолството на България в Ирак през 2012-2013 г.
Месец по-късно мисията в Минск трябва да напусне Георги Василев. Назначението на нов посланик в Беларус също е важно - това е единствената европейска страна, съюзник на Русия срещу Украйна.
От Берн през юли ще се прибере Ради Найденов. Дипломатът от кариерата беше началник на кабинета на Сакскобургготски като премиер. После зам.-министър на отбраната (2001-2002), както и служебен министър на външните работи в кабинета на Огнян Герджиков през 2017 г. Найденов бе предложен от Слави Трифонов за външен министър в несъстоялото се правителство на ИТН през август 2021 г. През юли изтича и мандатът на Боян Хаджиев в Казахстан.
Най-много смени предстоят през август
Освен за Москва първи дипломати ще се търсят за Рим, където е Тодор Стоянов, за Атина на мястото на Валентин Порязов и за Техеран, където е първият в историята посланик жена на България в Иран Николина Кунева.
До края на годината се освобождават и посолството в Брюксел (от Пламен Бончев), както и постоянните представителства към ООН, ОССЕ и международните организации във Виена (от Емилия Кралева) и към Съвета на Европа в Страсбург ( от Мария Спасова).
Дипломати ще се търсят и за ръководните постове в генералните консулства в Ниш (през май), Санкт Петербург (през юни), Одрин (през октомври), Барселона и Лос Анджелис (през декември).