Още с 8% трябва да забогатеем и и влизаме в ускореното настигане на стандарта на средния европеец
Ниски данъци и цени топят разликата в
доходите в двете Европи - Източна и Западна
Още с 8% трябва да забогатеят българите, за да достигнат 70% от средната покупателна способност на гражданите на Европа. Показателят е важен, защото измерва не само ръста на доходите, но показва какво може да се купи с тях.
По-големият доход не означава автоматично, че човек може да си позволи повече, тъй като разходите за живот варират в различните държави.
Българите достигат 60%
от доходите
и стандарта на живот на средностатистическия европейски гражданин. Българската икономика догонва европейската с по 2% на година въпреки кризите от последните три години. Това показа последният анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Ако запазим темповете на догонване от последните три години, това означава, че след 4 години ще преминем границата от 70% . Тя се сочи от анализаторите като рубикон, който, след като бъде преминат, увеличава скоростта на догонването.
Причините са основно две. Първата е, че това доказва продължителна стабилност на икономиката и финансите на съответната държава.
В случая с България има две десетилетия на ускорено догонване. Едното е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност се вдигна от 29 до 45% спрямо средния за ЕС. Другото е следващото десетилетие, когато расте с още 10 до 55%.
Ако дълги години ставаш по-богат,
е по-вероятно да инвестираш
повече
във физически и човешки капитал и съответно да постигнеш по-добро качество на живота. Освен това според някои икономисти при достигнато ниво над 70% покупателна способност базови потребности, които определят в най-голяма степен качеството на живота, са задоволени около 90%.
Експертите на института установиха, че през 2023 г. покупателната способност на българите достига 59% от средните нива за Европейския съюз
“Минахме границата от 50% спрямо Германия, 60% с Франция, като и двете граници ги минаваме сега за първи път. Грубо казано, това означава, че ние може да разполагаме на база на нашите доходи и на цените, които има в икономиката, наполовина с това, с което разполага германецът. Допреди 20 години е било с 1/4 или дори с 1/5. Тоест ние сме тръгнали от много ниска база. В момента сме наполовина, което наистина изглежда далеч, но в историята никога не сме го достигали”, обясни старши икономистът на ИПИ Петър Ганев.
Изследване на института ifo и EconPol Europe, поръчано от фондация Hanns Seidel, например установи важна тенденция от 2019 г. насам. Според него в ЕС доходите на средната класа са най-високи в Люксембург, Дания, Финландия, Австрия и Швеция, а най-ниски в страните от Източна Европа.
Средните класи в България
и Румъния са на дъното
В същото време обаче разходите за живот в тези две страни са наполовина от средните за ЕС. Тъкмо разликата в цените и по-ниските данъци в Източна Европа затварят по-бързо ножицата между покупателната способност на Източна и Западна Европа. Така животът е по-евтин от средното за ЕС в Испания, Кипър, Португалия и Гърция в сравнение с Германия, Франция, Обединеното кралство или скандинавските страни.
Експертите сравняват доходите, покупателната способност и данъчната тежест на средната класа в страните от ЕС. Те определят като средна класа домакинствата с доход между 75 и 200% от средния доход в съответната страна. От класацията на изследването се вижда, че то се различава, ако се прави по номинален доход в сравнение с реалния. Средната класа в Люксембург, въпреки че има едни от най-високите нива на цените в Европа, все още се радва на най-висока покупателна способност през 2019 г., около една трета по-висока от тази на средната класа в Австрия и Германия, които са на второ и трето място, и около два пъти по-висока от средната за ЕС.
Средната класа в Австрия и Германия от своя страна се радва на около 40% по-висока покупателна способност от средната за ЕС.