Георги Тодоров-Жози е първият художник, който получава „Наградата на София“
Художникът, сценограф и актьор Георги Тодоров-Жози получава „Наградата на София" на предстоящия 28-и „София филм фест".
Днес доайенът на сценографията в българското кино празнува своя 80-годишен юбилей. Той е първият художник, носител на приза, с което фестивалът изразява своето уважение към тази изключително важна професия в киното.
Умението на Жози да пресъздава атмосферата на различни исторически периоди, да гради среда, в която да се развиват драматични сюжети, да усеща специфичните особености на подхода на различните режисьори към работата с актьорите, го прави незаменим съавтор, с когото обичат да работят няколко поколения български режисьори, посочват от „Арт фест".
„Мера според мера" е филмът, който ще бъде представен на „София филм фест", и с който ще бъде почетен талантът на тазгодишните носители на „Наградата на София" – Георги Тодоров-Жози и Цветана Манева.
Георги Тодоров-Жози е роден 10 февруари 1944 г. в Бургас. През 1975 година завършва Националната художествена академия, специалност „Сценография", а междувременно се снима в ролята на политзатворник, във филма на Георги Дюлгеров „...И дойде денят". Двамата работят заедно по телевизионния филм на Дюлгеров – „Гардеробът" (1974) и три години по-късно Жози е поканен да бъде художник в „Авантаж". Вдъхновяващото творческо партньорство с Георги Дюлгеров продължава с „Трампа" (1978), „Мера според мера" (1981, както и телевизионната версия на творбата), документалния „За Нешка Робева и нейните момичета" (1985), до „Записки по едно предателство" (2023).
Жози е художник на филмите на незабравимия Рангел Вълчанов – „Лачените обувки на незнайния воин" (1979), „За къде пътувате" (1986), „А сега накъде?" (1988), „Немирната птица любов" (1990). Работи заедно с Едуард Захариев по „Елегия" (1982) и „Резерват" (1991). Създава сценографията на емблематични за нашето кино филми като „Време разделно" (1988) на Людмил Стайков, „Аз, графинята" (1989) на Петър Попзлатев, „Граница" (1994) на Илиян Симеонов и Христиан Ночев.
На майсторството на Георги Тодоров-Жози разчитат през годините и режисьори като Иван Черкелов („Парчета любов" 1989, „Търкалящи се камъни" 1995, „Стъклени топчета" 1999, „Семейни реликви" 2015), Людмил Тодоров („Любовното лято на един льохман" 1990, „Приятелите на Емилия" 1996, „Шивачки" 2007), Радослав Спасов („Сирна неделя" 1993, „Откраднати очи" 2005), Костадин Бонев („Подгряване на вчерашния обед" 2002, „Военен кореспондент" 2008, „Потъването на Созопол" 2014, „Далече от брега" 2018), Светослав Овчаров („Зад кадър" 2010, „Врагове" 2017). Заглавията във филмографията на Жози са над 50.