Без минимална пенсия - ако човек няма други доходи, държавата да се намеси през социалното подпомагане
- Възрастните да имат удоволствие от живота
- Социалните пенсии за старост нямат място в пенсионната система
7 социални министри - Иванка Шалапатова и шест нейни предшественици на поста, се събраха на дискусията на "Клуб "24 часа" Визионери". Те обсъждаха как хората да имат достойни старини. Всеки от седемте социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си. Започнахме с Лидия Шулева и продължихме с Ивайло Калфин и Минчо Коралски. Представяме ви мнението на Христина Христова. Тя бе социален министър в периода 2003-2005 г. В мандата на НДСВ безработицата бе намалена почти двойно - на 10%, с програми като "Старт в кариерата", "Помощ за пенсиониране" ,"Личен асистент", които работят и до днес. Увеличението на пенсиите бе около 43%. Създадоха се много нови социални услуги и се децентрализира системата.
Има много тежки и наболели проблеми в пенсионното осигуряване, които трябва да се решават. Тази тема върви заедно със статута на възрастните хора в обществото. В целия Европейски съюз, а и в България има трайна тенденция за застаряване на населението, затова и този статут е изключително важен.
Преди години на темата имаше посветена декада на ООН, със заключителна конференция в Мадрид и голямо световно изследване. В него се отчиташе, че в България и държавите на Балканския полуостров се забелязва взаимно оттегляне на човека в пенсионна възраст и обществото, защото смятат, че не са си полезни вече. Това е абсолютно архаично и не бива да се случва.
Второ, няма обществено признание на правото на възрастния човек да участва в обществения живот и нещо повече - правото му на удоволствие от живота. По тези теми ние тепърва трябва да работим. Действително има належащи реформи и в пенсионната система, и в социалните услуги, и при хората с увреждания, но първо се нуждае от промяна общественото съзнание към възрастните, което носи всеки един. Ние
имаме санкция към възрастните хора и трудно ще променим нагласите си
В това изследване даже беше посочено да погледнем възрастните хора в България, Сърбия и други наши съседи - всички са облечени в черно. Разбрали, че обществото се оттегля от тях , сами се зачеркват от по-светли и жизнерадостни цветове.
Пенсионната реформа е ключова, защото засяга много хора. Над 1/5 от обществото са в пенсионна възраст и вървим към 1/4. В последните 10 г. се очертаха натрупванията от проблемите. Отрицателното е, че у нас те са много, но положителното е, че те вече се знаят. Разбира се, че решенията им никак не са лесни не само за нас, но и за страните-членки на Европейския съюз.
Те имат и фискална страна, и обективна - демографската ситуация. Но имат и много субективни основания - политико-административните намеси в пенсионната система, без да се следват нейните основни принципи и особено този правата да са според приноса на човека.
Тук са големите проблеми и като казвам натрупвания, това е минималната пенсия. При нея реформата бързо може да стане, защото е ясно какво се случва. Ясно е, че с тази гарантирана и дотирана от държавата минимална пенсия това вече не е истинска пенсионноосигурителна система. Нека всеки получва това, което е според приноса му и според формулата. Оттам нататък е друг голям ангажимент на държавата и социалното подпомагане
как да се допълват доходите на хората в пенсионна възраст, които не могат да се справят сами
и нямат други доходи.
Социалните пенсии за старост също са социално подпомагане и нямат място в пенсионната система.
Всички тези проблеми се знаят и сравнително бързо може да се върви към тяхното решаване, като се следва осигурителният принцип.
Но тук има един много сериозен и тежък въпрос, на който да отговорим - много ли е лошо това, че държавата участва във финансирането на пенсионноосигурителната система, или, за съжаление, е нещо вече адекватно на демографските проблеми и тенденции. Толкова ли е лошо и трябва ли да се изчисти нещо? Или да се знае, че работникът се осигурява, осигурява го и работодателят, но и държавата участва в този процес, защото не е възможен друг?
С какво са виновни сегашните пенсионери, когато казваме, че много пари вече се отделят за пенсии - почти 24 млрд. лв. за тази година.
Действително са много, но
когато е трябвало те като работещи да осигуряват тогавашните пенсионери, са го правили
Ето защо трябва да си отговорим на няколкото ключови въпроса и системата да се реформира така, че да се следва основният принцип - пенсионната система да не генерира социална несправедливост.
*Заглавието е на редакцията