Пак липсват лекарства - въпреки забраната за износ. Вижте защо
Вече 3 месеца е забранен паралелният износ на лекарства. Липсите обаче продължават - при това в големи размери. 40% от рецептите за детски антибиотици и инсулин са останали неизпълнени през последните 2 месеца. Според председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов процентът е малко завишен, тъй като в момента имало практика на дублиране - електронната рецепта да се издаде и на хартия. До известна степен това изкривява статистиката, посочи той в студиото на „Здравей, България" по Нова.
"Факт е обаче, че 61% изпълнение на електронни бели рецепти възлиза на много под средното ниво за България - то е над 70%. Има 7-8 суспензии за деца, които липсват на пазара. Това са най-популярните - обментин, зинат, един от амоксиклавите. Причината да ги няма е основно производствена", обясни Костов. По негово мнение имало вероятност недостигът на тези медикаменти се получава, защото здравното министерство иска да се презапаси - по това време миналата година имаше сериозен дефицит на медикаменти за деца.
Мярката се наложи на фона на декларирани количества за пациентите. Призоваваме да ни се предоставят данни, тъй като правителството смята, че единственият проблем е изнасянето на лекарства. Искаме обективни данни, защото може да се окаже, че това не е единствената посока, в която трябва да бъдат взети мерки", каза Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. Или има недостатъчни количества, или има друг проблем. Ако има и други незаконни практики, нека и те да се накажат.
Не е същото положението при антидиабетните лекарства обаче. Там имало много голям интерес за реекспорт, поясни Костов. "В момента се отчита много голям недеостиг на някои лекарства, включително на инсулин, който е забранен за износ", каза той. По негови думи е необходимо време забраната да подейства. Първо инсулинът бе забранен за износ до 1 януари, сега се удължи. Според него голяма част от хората, които искат да го изнасят, просто са задържали продукцията в складовете. На пазара се пускат само тези медикаменти, чийто срок на годност скоро ще изтече. Костов изтъква, че все пак в момента дефицитът е по-малък отпреди. Фактите сочат обаче, че липсват няколко инсулина и доста перорални антибетни средства, от пероралните има и генерични, при които паралелът не влияе.
Понякога болните от диабет имат запаси, тъй като им се предписва едно и също количество, а им трябва различно, спрямо сезона и храненето. Освен това те го пестят, има практика и да си го разменят. Асоциация на болни от диабет също помага в това отношение.
Костов подкрепи Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, според която пралелният внос трябва да се облекчи максимално. По негови думи освен да компенсира недостиг, той ще повиши конкуренцията и ще намали цените на лекарствата. България обаче продължавала да има проблеми в това отношение, категорични са двамата.
"Две едни и същи лекарства - едното внесено от чужбина, а другото произведено у нас, имат различен баркод. Когато на някого му се предпише медикамент по здравна каса обаче, той може да бъде прочетен в системата, само ако е с българско производство. Получава се абсурдът, че лекарството може да бъде налично пред пациента в аптеката и той да няма правото да го купи, ако е внесено от чужбина", обяснява пропуските в здравната система Маринкова.
Тя коментира и друг проблем при внесените лекарства - умишленото забавяне на утвърждаването на цената им. "По наредба получаваме цената на продукта, който е регистриран в България - тя е една и съща, независимо къде е произведен той. Давам ви пример с един антидиабетен продукт, който чакахме 93 дни, за да му се определи цената от Националния съвет за цени и реимбурсация. Чакахме 168 дни да се утвърди цената на лекарство за онкоболни", разказва Маринкова.
Тя посочва, че в Полша, където реимбурсирането е ниско - както в България, чрез внос на лекарства са спестени 123 млн. евро за 2022 г., като 15 млн. евро са били директно за пациентите. Швеция е спестила 235 млн. евро от паралелен внос през 2022 г. В България това остава блокирано.