Почина легендарният Иван Иванов от "Всичко е любов"
Почина легендарният Иван Иванов. За това съобщиха от Съюза на артистите в България.
Актьорът става изключително известен и харесван още след първата си главна роля във филма "Всичко е любов".
"Филмът се получи, защото в него има герой - истински, пълнокръвен. И се случи така, че аз, който съм се родил на тази земя да свърша точно тази работа, се срещнах с този герой Радо", коментира актьорът години след създаването на "Всичко е любов".
Роден е на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 г.
Иван Иванов играе на сцените на Народен театър за младежта (1979 – 1981) и Военния театър (1981 – 1983), както и във филмово студио СИФ (1983).
„Всичко е любов" е филмът, който превръща Иван Иванов в секс символ на българското кино. Освен Радо от „Всичко е любов", той играе и Асен в „Лавина" (1982), Вас/Христо в „Комбина" (1982) и Траян в „Мярка за неотклонение" (1983).
Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I", 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне", 1985), Иван Андонов („Мечтатели", 1987) и др.
След телевизионния сериал „Гори, гори огънче" (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот". После идват още две – „Отговори" и „Седем часа разлика".
Още през 2021 година "24 часа" предложи на Иван Иванов да бъде присъдена наградата "Паисий Хилендарски". Тя се дава всяка година на 1 ноември от премиера "на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции".
През същата година Иван Иванов отпразнува своя юбилей в любимата си къща в пазарджишкото село Оборище с най-близките си хора.
Той купува тази къща през 1986 г. В годините след 10 ноември 1989 г., когато киното ни изпада в клинична смърт, той все по-дълго живее там и все по-рядко идва в София.
През март 2012 г. закриват международната програма на "София филм фест" с документалния филм за Христо Стоичков. Футболистът винаги е казвал, че Иван е любимият му български актьор и че е гледал филма му "Всичко е любов" много пъти.
В края на 2015 г., актьорът получава годишната награда на Столичната община за приноса му в киноизкуството. Призът му е връчен на откриването на 19-ия "София филм фест". Тогава в Дома на киното той раздава автографи върху своя портретна снимка - такъв, какъвто го помнят няколко поколения зрители - като непримиримия Радо от "Всичко е любов", Асен от "Лавина", Христо (Вас) от "Комбина" и др.
"Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота", казва Иван Иванов.
На 27 март 2018 г. той получи наградата на Съюза на артистите в България. Тогава актьорът напусна къщата си в село Оборище, където живее от години, и отиде в Народния театър, за да получи лично статуетката.
Хората в залата станаха на крака и дълго го аплодираха. Усети се искреното уважение на гилдията към колегата, който не се предава пред нищо.
Март 2015 г. Актьорът получава годишната награда на Столичната община за приноса му в киноизкуството.
Силата на Иван е в киното. След ВИТИЗ той е разпределен в Младежкия театър и изкарва там само два сезона (1979-1981). Толкова време е и в Театъра на народната армия (1981-1983).
Но почти не играе на сцените им, защото киното го е обсебило тотално. Най-интересните му театрални роли са на Ромео в "Ромео и Жулиета" и на шута в "Животът е сън".
От 1983 г. е на щат в Студията за игрални филми "Бояна". След "Всичко е любов" Иван става стопроцентова звезда, и то извън българските стандарти. Камерата го обича и режисьорите се надпреварварт да го снимат във филмите си.
Веднага след Радо във "Всичко е любов", Милен Гетов му дава силно отрицателната роля на жестокия полицейски поручик Янкулов в филма "Юмруци в пръстта".
После му се налага да снима едновременно в "Комбина" и "Ударът". В първия трябва да е с къса коса, но във втория прототип на героя му е капитан Петър Илиев, който участва активно в събитията през нощта срещу 9 септември 1944 г., когато е превзето Министерството на войната.
Капитанът бил с хубав алаброс, какъвто има и актьорът. Но за филма "Комбина" актьорът му е с къса коса и се налага да му правят специална перука.
Всяка година след 1979 г., когато излиза "Всичко е любов",
Иван снима по два, три, четири и дори пет филма...
В историята на българското кино остават "Борис I", "Лавина", "Мярка за неотклонение", "Романтична история", "Тест 88", както и сериалите "Нощем с белите коне", "Гори, гори огънче", "Врабците през октомври", "Едно дете в повече" и др.
В едно изповедно интервю Иван разкрива част от себе си:
"Намерих своето място на село. Общувам с хората за т.нар. простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, но и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех конкретно, просто физическо действие, подплатено, разбира се, с емоционална поддръжка. Бях предан и отдаден на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в т.нар. интелектуален елит..."
Екипът на "24 часа" поднася съболезнования на близките!