Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София
Гледам, че пак се правят опити за дискредитиране на машинното гласуване дори когато машините не отичтат резултат. Както обикновено, зад бомбастични твърдения като „откраднати гласове", „масова фалшификация", „не се знае кой печели" и „липсващи флашки" стои (в добрия случай) некомпетентност и (в лошия случай) политическа злонамереност. Затова нека обърна внимание на някои детайли:
На първо място трябва да подчертаем за пореден път, че след последните промени, машините не броят. Броят хората. Машината може да се ползва, за да се установят евентуални проблеми при броенето от хората в комисиите.
Това, което експертизата е установила (четох я преди заседанието на съда), е че има нищожни разминавания (200 гласа при 300 секции) между хартиените протоколи и данните на флашките. Нещо, което винаги го е имало, винаги се е оказвало, че е или човешка грешка при броенето или еднократен проблем с принтера и хартията. Именно заради тези разминавания настоявахме флашките да останат в изборния кодекс, настоявахме да се използват в РИК при приемане на протоколите. РИК не прави това сравнение, но флашките останаха именно заради настояването на ППДБ. За да могат да се правят такива сравнения. Но чували не са отваряни и бюлетини не са броени. Т.е. в момента отчитаме разликата между отчетеното от машината и отчетеното от секционната комисия, без да го броим повторно. Съответно всякакви твърдения кое е „вярно" са несъстоятелни.
Разликите винаги са били нищожни и не са променяли резултата. Аз направих такова сравнение на парламетнарните избори и го публикувах. И тогава разминаванията не променяха резултата, и сега не го правят – кумулативно 200 гласа при 10% от протоколите значат, че дори да се запази това съотношение, при 100% сравнение ще има 1000 гласа разлика. При победа на Терзиев с около 5000 гласа. Трябва да отбележим, че на флашката има повече гласове и за двамата кандидати. Отчасти заради проблеми с ролката и хартията, отчасти заради човешки грешки при броенето.
Има твърдения, че протоколите не са подписани с квалифициран електронен подпис. Първо, по закон това не се изисква. Защото квалифицираният електронен подпис е на физическо лице, а ключовете (и картите) с които се подписват протоколите са на „секционна комисия", т.е. законово те няма как да бъдат КЕП. Но технически са именно такива – смарткарта, частен ключ, удостоверителна верига и то (по стечение на обстоятелствата) от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, т.е. с опит в тази сфера (Информационно обслужване). Подписите могат да се проверят от всеки и гарантират, че е нямало подмяна на файлове (по моя препоръка ЦИК публикува публичните ключове на смарткартите преди изборния ден, за да може да се установи дали подписите са направени с правилните карти, а не с други). (Твърдението за подписването е оттеглено в съдебното заседание от вещото лице след несъгласие от страна на нашите адвокати)
Липсващите 15 флашки (според експертизата) всъщност са проблем на организацията при предоставяне на материалите. Първоначално не е била предоставена нито една флашка (пак според експертизата). Данните от флашките, заедно с подписите към тях, са налични на сайта на ЦИК – проверих тези секции. Вещите лица е можело също да ги вземат от там и да ги сравнят, оставяйки все пак забележката, че не са дошли на флашка (аз сравних 4 от тях, няма нищо по-различно от останалите – +/- един глас)
Действително, в допълнение на човешките грешки, заради проблемите с хартията и принтерите (за което помните, че сигнализирахме както при приемането на промените в Изборния кодекс, така и преди последните избори), разминаванията са в много секции. С по 1-2 гласа, разбира се, но самият процент секции звучи стряскащо. Поради което ще продължим да настояваме тези сравнения да се правят в РИК, а не пост-фактум, защото разликите в числата са незначителни, но политическите ефекти от злонамереното им използване може да са значителни.
В заключение, няма откраднати гласове, няма липсващи данни, няма възможност за манипулация на машинни протоколи и няма фалшификации. Има, обаче, политици, които искат да оправдаят неуспехите си с изборната технология. И призивът ми към анализаторите е да не им се връзват, а да погледнат детайлите внимателно.