Първите виетнамски работници идват у нас през 1967 г.
Дипломатическите отношения между България и Виетнам са установени на 8 февруари 1950 г., тогава тече Френско-виетнамската война. Пет години по-рано Хо Ши Мин е обявил независимостта на страната си от Франция (тя обаче отказва да признае Демократична република Виетнам), а страните от бившия социалистически лагер я подкрепят, включително и с оръжие, което се доставя чрез Китай.
През 1954 г. Виетнам вече е разделен на Северен и Южен. След 3 г. министър-председателят Хо Ши Мин идва в България. Тогава премиер е Антон Югов и е договорено да предоставяме на воюващия Виетнам помощ. България изпраща медицинско оборудване и лекарства. По време на това посещение е договорено и Виетнам да открие посолство в София, което става следващата година.
Българският посланик в условията на война във Виетнам първоначално не се установява в Ханой, а в Пекин в края на 1956 г. и едва след шест месеца отива в Ханой. Първи дипломат там е Димитър Халов Ненов.
През 1964 г. след престрелка в Тонкинския залив между три виетнамски катера и американския военен кораб "Мадокс" САЩ се намесват активно във войната. По понятни идеологически причини СССР и България подкрепят Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам, който започва партизанска война срещу американците.
Още през 1960 г. е сключена спогодба с родното обединение "Химимпорт" за стокообмен. След 4 г. е подписана нова, вече на държавно ниво, за дългосрочен безвъзмезден кредит на Виетнам, за стокообмен между двете страни и износ от България. Такива кредити са отпускани още няколко пъти до 1989 г. като през 80-те години те са почти ежегодни.
Още през 1963 г. във Виетнам се обучават първите български студенти със стипендии оттук. Групата е малка, но началото е поставено. През 1967 г. у нас идват и първите виетнамски работници, които се обучават в български промишлени предприятия - около 500 инженери и техници. Оценява се, че този акт на сътрудничество е дал добър резултат и скоро и български специалисти отиват във Виетнам, като групата с течение на годините все повече ще се увеличава.
От 1967 г. бившият Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина всяка година предоставя план за културен обмен между България и Виетнам. Превеждат се български автори, правят се изложби, тече обмен на културни дейци. През 1972 г. Анжел Вагенщайн прави и първия български документален филм за Виетнам. Постепенно сътрудничеството при взаимно разпространение на филми се оформя като най-въздействащото и рационално за опознаването на двата народа.
На 12 януари 1966 г. Тодор Живков се среща с ръководителя на правителствената икономическа делегация на Виетнам в София Ле Тханг Нги, приветства гостите и казва, че преговорите се развиват успешно и че ние
"оказваме помощ на братски Виетнам съобразно възможностите си"
Договорено е предоставяне на нов безвъзмезден икономически кредит на Виетнам и на допълнителна военна помощ. Ле Нги обстойно информира Живков за военните успехи и съдействието на братските социалистически народи в борбата срещу американския империализъм. "Когато една социалистическа страна бъде нападната от империалистите, това е нападение срещу целия социалистически лагер", казва Живков. "Доктрината Брежнев" за намеса във всяка една страна, в която комунистическата идеология е застрашена, се е задействала с пълна сила.
През 1973 г. САЩ се оттеглят от Южен Виетнам, три години по-късно дългоочакваното обединение със Северен, прогласено 3 десетилетия по-рано от Хо Ши Мин, става факт. Още през 1973 г. България предоставя нов дългосрочен кредит на Виетнам. Икономическото сътрудничество се активизира доста силно именнно през 70-те години на миналия век. През 1978 г. Виетнам става член и на Съвета за икономическа взаимопомощ на бившите социалистически страни.
През 1978 г. Петър Младенов отива на посещение във Виетнам, последвано от визита на Тодор Живков през есента на следващата година. Тогава е подписан подготвяният дълго време договор за дружба и сътрудничество между двете страни. Домакините подаряват на Живков седефен шах. През 1982 г. в Ханой отива и "вторият човек в държавата" Милко Балев.
В тези години обаче не само политическото сътрудничество и това в икономическата и военната сфера, а и в областта на образованието, строителството, медицината и здравеопазването, културата и други области се разраства многократно.
С решение на Политбюро на БКП от 1 ноември 1979 г. 20 военнослужещи от Виетнам са приети във военните училища "Васил Левски" във Велико Търново, "Георги Димитров" в Шумен и "Георги Бенковски" в Плевен, допълнителни средства се осигуряват "за издръжката на военнослужещите от Социалистическа република Виетнам".
До 1989 г. български архитекти, строители, инженери и техници участват в изграждането на над 130 предприятия във Виетнам
Най-много - на обекти в селското стопанство: плантации, животновъдни ферми, консервни предприятия и за производство на фураж, фабрики от хранително-вкусовата промишленост, но и хидроцентрали, заводи за железобетонни конструкции, мостове, релси и траверси, пощенски и далекосъобщителни станции. С безплатно предоставени строителни материали през 1980 г. е изградена болница във Виетнам от български строители. Особено търсене има на български торове, други химически изделия и... телевизори, произведени у нас.
На 6 май същата година по предложение на Станко Тодоров Политбюро на БКП решава да отпусне безвъзмездно военнотехническо имущество за 2,3 млн. лева, България плаща и 500 хил. лв. разходи за транспорта по море. Сред снарядите обаче са и медикаменти и медицинско имущество, телефонни кабели и акумулатори.
Именно в тези години се разраства приемът на виетнамски работници в България. Точни сведения няма, но в някои източници се говори за
между 30 и 40 хил. работници
Те бяха във всички производствени сфери - от селското стопанство до тежката промишленост, а ползите бяха взаимни. България попълваше недостига на работна ръка, виетнамците пък повишаваха квалификацията си. Задължението на домакина бе да осигури подходящи условия за живот и така се появиха т.нар. виетнамски общежития. В същото време над 600 виетнамски студенти завършиха висшето си образование у нас, появиха се и смесени българо-виетнамски бракове.
От 1989 г. настъпи застой в отношенията между двете страни, но след 2000 година те отново се активизираха. Именно тогава е сключена нова спогодба за сътрудничество в научната област и за подготовка на виетнамски студенти и аспиранти в наши висши учебни заведения. През 2009 г. президентът Георги Първанов бе на посещение във Виетнам, а през 2013 г. - Росен Плевнелиев. И двамата бяха придружавани от бизнесмени и културни дейци. Пак двама са и министър-председателите на България, посетили южноазиатската страна - Сергей Станишев през 2006 г. и Пламен Орешарски през 2014.