Най-големите страхове на българина: война, смърт и криза (Графика)
- Интернет вече е по-опасен в очите на хората, отколкото дискотеките
- Най-висока оценка пишем на МВР, но тя е 3,6
Война, смърт и криза - така изглежда челната тройка на най-големите страхове на българина.
На първа позиция е войната с 28,3%. На второ място се нарежда смъртта - 23%, а на трето - икономическа или финансова криза - 19%.
Логично, от края на живота си се притесняват най-вече хора на възраст над 59 г., като повечето от тях са с ниско образование и живеят в малки населени места. Кризата пък тревожи най-младите и най-възрастните българи, предимно тези от ромски и турски етнос. Войната обаче притеснява равномерно хора от различни социални и демографски групи. Подобна е подредбата и на събитията от 2023 г., накарали българите да се притесняват най-много за сигурността си.
Данните са от представително проучване на Националния център за парламентарни изследвания, проведено от 7 до 21 ноември 2023 г.
Двете войни - в Украйна и Ивицата Газа, са се отразили сериозно на личното усещане на сигурност на хората у нас, макар и до момента да не е имало пряк риск за страната ни.
Според 69% войната в
Украйна е заплаха за
сигурността на България,
а 54% смятат същото и за тази в Близкия Изток. “Сред тези хора доминира притеснението, че страната ни може да бъде нападната от чужда държава, както и да пострада от последиците от бежанските вълни в региона. Притесненията им се увеличават още повече поради разбирането им, че България не е в състояние да се противопостави на външна агресия, като същевременно според тях членството в НАТО и ЕС не допринася в значителна степен за запазването на суверенитета, териториалната цялост и сигурността на страната ни”, пише в доклада.
В отговор на конкретни въпроси 52% от анкетираните са признали, че се притесняват, че България може да бъде нападната от друга страна. По-голям обаче е
страхът от бежанска
вълна - 73%, и
терористични актове
с почти същите проценти. Впечатление прави, че притесненията на европейците във връзка с войните са различни - разширяване на конфликтите, икономическите последици за Европа и религиозно напрежение.
15% от българите смятат, че НАТО не може да защити териториалната ни цялост, а в способностите на ЕС за това се съмнват 18%. Между 36 и 38% са на мнение, че могат да ни помогнат, но само малко.
Расте и несигурността на българите във връзка с проблемите вътре в страната. 79% посочват, че битовата престъпност нараства през последните години, а 78% говорят за ръст на организираната престъпност. Увеличението е значително, като през 2022 г. това е било мнението съответно на 55 и 60% от анкетираните.
70% от хората се притесняват от насилие от крадци, 69% - от хулигани, 54% - от наркомани, а 39% - от бежанци. Страховете са леснообясними - най-много от запитаните са се оплакали, че през последната година са преживели обир на дома им, селския двор или на улицата.
15% пък се притесняват, че може да бъдат нападнати от полицията. Повечето от тях са мъже от ромски произход между 30 и 39 години.
Всеки втори не се чувства сигурен и защитен, когато е на улицата. Като опасни са посочени и обществените места и личните автомобили. Най-притеснени хората са в междублоковите пространства, спирките и градския транспорт (48%), районите между необитаеми сгради и строежи, както и подлезите.
Все по-осезаем става и страхът от киберпрестъпност и така интернет вече изглежда по-опасен от дискотеките и баровете - той е посочен от 13% в сравнение с 9,9%, които се чувстват несигурни в клубовете.
Половината българи отчитат, че са неспособни да се защитят при опит за побой, грабеж, кибератака или убийство. Повечето нямат и средства за самозащита, иначе най-популярни сред народа са лютивите спрейове, ножовете и огнестрелните оръжия. Половината българи са готови да дадат повече правомощия на полицията, прокуратурата и съда, за да им е по-спокойно.
Корупцията е основната причина за несигурността по различни линии. 42% я обвиняват за ръста на престъпността, следвана от обедняването (40%), неефективността на прокуратурата, следствието и съда (32%) и подкупността на полицаи и магистрати (29%).
Решението българите намират в по-тежки наказания, прилагане на закона, по-осезаемо присъствие на полицията и стабилно правителство.
Любопитно е, че от правозащитните органи най-харесвана е полицията с 41% одобрение. Основната причина за това е, че работата на полицията е по-разбираема и близка до хората, а и са най-многобройни. България е и една от страните в Европейския съюз с най-много полицаи на глава на населението - над 400 на 100 000 души, при средно 344 за ЕС.
Макар и на първо място доверието към МВР бележи 17-годишен антирекорд. В момента 47% харесват работата на полицията в тяхното населено място. А това е по-ниско с 12% спрямо 2011 г.
Прокуратурата е с едва 13% одобрение, а съдът - с 16%. Негативните оценки запазват тренда от последните 24 г. Иначе неодобряващите работата на съда са най-често на възраст между 30 и 49 г., живеещи в малките градове и с нисък стандарт на живот. Съмняващите се в прокуратурата са между 30 - 39 г., живеещи в областните центрове и работещи на частно.
Анкетираните са оценили и работата на институциите по скалата от 1 до 6. Най-високата оценка е добър 3,6 на полицията и среден 3,02 на местната администрация. Всички останали са със слаби оценки: 2,79 на областната администрация, 2,78 на прокуратурата, 2,74 на съдебната система, а на дъното са неправителствените организации с 2,61.