Въпросът за добрия вкус се поставя чак когато сме загубили надежда, че той въобще съществува
Въпросът за добрия вкус се поставя чак тогава, когато дефицитът на добър вкус е стигнал такова критично ниво, че сме загубили надежда, че той въобще съществува.
Тогава, когато пошлостта е институциализирана и узаконена.
За съжаление вече е твърде късно.
Тогава масите "прегръщат" пошлото и грозното, и не ни остава нищо друго освен радикално да ги предизвикаме тях, масите и да създадем катаклизъм, взрив, своеобразна революция, предизвикателство, които да унищожат цялата база на създаването на каквото и да е, самото съществуване на синтезираните произведения.
Това важи не само за изкуството, но и за целия обществен живот като цяло.
Новогодишни паразитни мисли.
(от фейсбук)