Лена уточни какво мисли Кирил Петков за регулаторите и Конституционния съд (Обзор)
- Нямало да са партийни функционери или роднини на депутати
- Мирослав Иванов - мъжът до Бориславова, обаче гласен за шеф на КЗК
- И двете формации вече открито говорят за смени на министри - най-вероятно ще са здравният, икономическият и на електронното управление. ГЕРБ иска и Тагарев да си ходи
Кирил Петков не е искал партийци за шефове на регулаторите, а когато се предлага даден кадър, да се знае кой и по какъв критерий го е издигнал.
Това обяви бившата шефка на кабинета му и говорител на правителството “Петков” Лена Бориславова в интервю за БНР. Тя внесе уточнения за думите на партийния лидер, след като темата за назначенията на регулаторите става все по-гореща с наближаването на края на парламентарната ваканция. Съуправляващите обявиха, че след нея пакетно ще договарят вакантните постове и тези в органите с изтекли мандати - над 60 кресла. На 11 януари пък изтича срокът за номинации за двамата представители на парламента в Конституционния съд.
По-добре политически фигури да са начело на държавните регулатори, заяви Кирил Петков през декември.
“Да няма политическа безотговорност. Това е идеята”, коригира го вчера Лена Бориславова. “Вече не вярвам много на идеята за независими експерти при назначенията. Има голяма опасност, че такива експерти са много зависими от други хора. По-добре всяка партия да сложи политическо предложение, да не се слагат незнайни имена. Очаквам да знам кой стои зад този човек. Трябва да има повече ясна политическа отговорност”, гласяха думите на Петков пред “Дарик” тогава.
Според Бориславова обаче е останал неразбран, а в ПП са обсъждали друго. “Искаме да предложим нов модел за това какви хора влизат в тези регулатори. Вместо това да бъдат партийни функционери или роднини на наши депутати, искаме това да бъдат утвърдени експерти, които имат високи професионални качества и които се ползват с високо обществено доверие”, обясни тя вчера. Това щяло да събере и по-широка подкрепа.
“Надявам се, че съвсем скоро ще можете да го видите в номинациите за Конституционния съд, който не е типичен регулатор, но все пак предстои най-скоро”, допълни тя. Надявала се моделът на издигане на експерти с обществено доверие “да зарази” и ГЕРБ. С изказването си на практика Бориславова
изключи кандидатурите за конституционни съдии на лидера на ДСБ ген. Атанас Атанасов и шефката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова
Политическата мълва отдавна “номинира” и двамата, а Атанасов потвърди в края на миналата година, че е имал такъв разговор. Но не бил сигурен, че му е там мястото.
И правосъдния министър Атанас Славов отрече за себе си. Сред останалите партийни имена се споменават шефът на комисията по конституцията Радомир Чолаков и бившата външна и правосъдна министърка Екатерина Захариева (макар тя да няма нужния юридически стаж).
За избора в КС, както и за част от регулаторите са нужни 160 гласа. ГЕРБ и ПП-ДБ имат конституционно мнозинство само заедно с ДПС и се заговори, че местата в регулаторите ще се разделят на три квоти. Че 1/3 ще са за ДПС, заяви и Десислава Атанасова през декември, но Бойко Борисов и Кирил Петков отрекоха подобна договорка.
Вчера и Бориславова определи квотите като “лош варинт”, защото “пречат на това да се сложат на масата наистина най-качествените хора”.
В същото време обаче сред обсъжданите имена за шеф на ключовата Комисия за защита на конкуренцията бил мъжът до нея - Мирослав Иванов, научи “24 часа”. Бившият зам.-шеф на парламента и Бориславова са сгодени, имат момиченце на три месеца. Докато тя е по майчинство, Иванов е зам.-председател на групата на ПП-ДБ.
Освен за КС и КЗК, най-големи спорове се очакват по излъчването на квотите в новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, Инспектората към ВСС. Част от съдебната реформа след промяната на конституцията са и предстоящите избори на председател на Върховния административен съд и нов главен прокурор.
Голямото договаряне на регулаторите вероятно ще върви в “пакет” и с министерските рокади
на ротацията. За смяна на министри, когато Мария Габриел поеме премиерския пост от Николай Денков, ГЕРБ говори отдавна, от ПП-ДБ бяха уклончиви. Но вече и оттам признават, че членове на кабинета ще си ходят.
“Ще се направи анализ на всеки един министър и ако има такива, които не са се справили много добре и напредъкът не им е толкова голям, ще бъдат сменени. Това ще стане с анализ между лидерите и двамата премиери, ще слушаме оценките и ще вземаме решение”, каза преди дни Борисов.
Според депутати след скандала с уволнения шеф на "Пирогов" по настояване на ГЕРБ с поста ще се раздели със сигурност здравният министър Христо Хинков. Хората на Борисов искат и нов министър на отбраната -
настоящия заместник Атанас Запрянов
вместо Тодор Тагарев, който дразни с острите си позиции.
Май ще си ходи и министърът на електронното управление Александър Йоловски. След като разказа пред прокуратурата, че Кирил Петков и Божидар Божанов го натискали за обществени поръчки, трети месец е с охрана.
Министърът на икономиката Богдан Богданов също бил сред нарочените главно заради конфликти, които е започнал с подчинените му структури.
Лена пък вметна вчера, че нямало да са тези, "които в момента циркулират". Тя обаче по-скоро е импровизирала, а източник от ПП коментира пред "24 часа": "Дали ще се сменят министри, не решава Бориславова, а поне 10 души". Освен това в момента от ПП-ДБ по-скоро правели преглед на министри, чиято смяна не биха приели при никакви настоявания от страна на ГЕРБ.
Категорично Габриел ще е премиер, потвърди Бойко Борисов. Акад. Денков освен вице ще стане и министър на образованието след ротацията, така че с поста ще се раздели и проф. Галин Цоков.