Не пускат на свобода Любомир от Благоевград, убил банкерката от Бургас
67-годишният Любомир Симеонов от Благоевград, който преди 10 г. уби банкерката Павлинка Йовчева в Бургас, поиска да излезе предсрочно на свобода. На първа инстанция Софийският градски съд уважи молбата му, но Апелативният съд му отказа.
Бившият военен застреля с незаконен пистолет 57-годишната банкерка пред дома й в Бургас, защото му отказала фирмен кредит. През юни 2013 г. купил за 900 лв. пистолет от двама роми в Павел баня. На 24 септември изчакал сутринта пред дома й в Бургас Павлинка Йовчева. Към 8 ч. тя излязла и минала покрай него. Той извадил от чантичката си заредения с патрон в цевта пистолет „Макаров", свалил предпазителя му и насочвайки го от разстояние между 0,5-1 м. към гърдите на жената произвел изстрел. След това се качил на колата си и тръгнал към София, като искал да отиде в национална телевизия и да разкаже какво е направил. По пътя обаче размислил, стигнал до Сливен и се предал в полицията. Симеонов получи наказание 20 г. затвор.
Първоначално е лежал в затвора в Бургас, а след това е преметен в София. Изтърпял е фактически 10 години и 2 месеца, от работа – 3 години и 3 месеца, или всичко 13 години и 5 месеца. Остатъкът за изтърпяване е 6 години и 7 месеца. Първоначалният „строг" режим е бил заменен с „общ" през 2019 г., а от 2021 г. е прекатегоризиран в „открит тип", като от юли 2021 г. изтърпява наказанието си в Затворническото общежитие „Казичене". Назначен е като „чистач – район паркинг", а от ноември месец 2021 г. търпи наказанието си в условията на лек режим.
СГС прецени, че осъденият се е поправил, няма наказания, многократно е награждаван, включва се в мероприятия, държи се уважително към затворническата администрация. Първоначалната му оценка на риска от рецидив от 66 точки е редуцирана на 11 точки към момента. Посочено е, че при него се наблюдава положителна линия на поведение и поправяне и са налице положителни резултати от провеждания с него корекционен процес, поради което и становището на затворническата администрация относно молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване е положително.
Прокуратурата и втората инстанция на съда обаче смятат, че установената положителна тенденция за поправяне следва да бъде надградена и да е трайна и необратима. Спазването на установения ред и правилата в затвора не са достатъчни, за да бъде прието, че е приключил процеса на превъзпитание и да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание, който в конкретния случай не е малък, макар това да не е решаващия фактор. Доказателствата за поправянето на осъденото лице е нужно да бъдат затвърдени, мотивира се съдът и отхвърли молбата му.