Гърци опитват линч над националите по футбол навръх Нова година
Прецакваме съседите за Балканската купа на 1 януари 1935 г.
Войник вади щик, иска да изкорми съдията на мача
В историята на националния отбор по футбол има незабравими моменти за вече 100 години, откакто е създаден. И един от тях е навръх Нова година на 1 януари 1935 г.
Гърция е домакин на Балканската купа, като изненадващо мачовете са в края на годината. Всичките са на стадион “Леофорос Александрас”, най-старото съоръжение в Атина. През цялата си история той е дом на “Панатинайкос”, но вече носи името на легендата на клуба Апостолос Николаидис. Построен е през 1922 г. и е претърпял няколко ремонта. Накрая бе съборен и на негово място се появи чисто нов. А по онова време се е казвал просто стадионът на булевард “Александрос”, който минава пред него.
Подготовката на нашите не минава нормално заради постоянните дрязги между отговорника Цветан Генев и отговорника за футбола в Българската национална спортна федерация Павел Грозданов. Наставник на отбора е 40-годишният унгарец Кароли Фьогъл, легенда на “Уйпещ” и националния отбор.
С по-малкия си брат Йозеф формират “стената на Фьогъл”, сърцето на защитата на отбора. За Унгария има 51 мача и 2 гола, което си е постижение за онова време, когато мачовете не са били много. Реално първата му треньорска работа е в България, като ще влезе в историята със сензационната титла на скромния “Спортклуб” (София) за 1935 г.
Турнирът за Балканската купа стартира на 23 декември 1934 г. с мача Гърция - Югославия. Домакините, подкрепяни от 18 000 зрители, печелят драматично с 2:1 над един от фаворитите. Съдия на мача според книгата “100 години гръцки футбол” е българинът Никола Досев. Според други обаче е румънецът Костел Радулеску. В турнира можеш да правиш смяна на вратаря, което не е позволено по правилника през това време.
Звездата на Югославия Бранислав Секулич, който рита във френския “Монпелие”, открива резултата в 12-ата мин. В 37-ата Янис Вазос, легендата на “Олимпиакос”, успява да изравни. И в 67-ата мин съотборникът му Леонидас Андрианопулос вкарва победния гол във вратата на Драготин Братулич, който само 5 мин преди това е влязъл на мястото на титуляря Бартул Чулич, и прави дебют за националния отбор.
Навръх Рождество Христово - 25 декември, нашите играят с Югославия
Съставът ни е Никола Савов (ФК 13), Иван Моканов (“Владислав”), Тома Янакиев (“Славия”), Борислав Габровски (“Левски”), Пенко Рафаилов (“Левски”), Константин Ефремов (“Левски”), Любомир Ангелов (АС-23), Михаил Лозанов (“Левски”), Владимир Тодоров (АС-23), Асен Пешев (“Моравска Славия”, Бърно, Чехия) и Асен Панчев (“Бохемианс”, Прага, Чехия). Съдия е представителят на домакините Сотирис Аспрогеракис.
Още преди да е изтекла първата минута, нашите водят след гол на Асен Пешев. В 3-ата обаче Бранислав Секулич изравнява. Съперникът излиза напред в 7-ата мин, когато се разписва Алекандър Томашевич от белградския БАСК. В 23-ата Владимир Тодоров изравнява. Капитанът на Югославия Александър Тирнанич от БСК (Белград) докарва резултата до 4:2 след голове в 24-ата и 48-ата мин. Силите на нашите стигат само за 3:4 след попадение на Асен Панчев 12 мин преди края.
Два дни по-късно гърците се спасяват от загуба срещу Румъния. Този път наистина Никола Досев свири дербито. До 13-ата мин северните ни съседи вече водят с 2:0 след попадения на Щефан Добай от “Рипенсия” (Тимишоара) и съотборника му Джордже Чиолац. Секунди след втория гол обаче Андрианопулос връща един. И 15 мин преди края Костас Хумис от “Етникос” (Пирея) успява да изравни резултата за кеф на 15 000 зрители.
Вторият двубой на нашите е на 30 декември с румънците. Съдия отново е гъркът Аспрогеракис. В състава ни са направени само две промени, и то с представители на “Славия”. Атанас Ковачев е на мястото на Иван Моканов, а Христо Минковски - на Владимир Тодоров.
Юлиу Бодола от “Орадеа” вкарва два гола във вратата на Никола Савов до 31-ата мин. Първото полувреме завършва 3:0 след гол на Джордже Чиолац. Малко след почивката на вратата ни застава опитният Тодор Дермонски от АС-23. След това нашите се разиграват, но отново не ни стига един гол. С две попадения се отчита Любомир Ангелов-Старото, една от големите фигури в родния футбол.
Последният кръг е планиран точно за 1 януари 1935 г. Преди него гърците водят в класирането, като имат 3 точки, колкото и Румъния, но са с повече вкарани голове. Югославия има 2, а нашите вече са елиминирани от всякаква битка без нито една. Програмата е първо ние да играем с гърците от 13,30 ч, а от 15,15 ч да се играе двубоят Югославия - Румъния.
20 000 се изсипват на стадиона, като очакват сигурна победа за своите, която да им донесе трофея. Повечето от хората още празнуват.
На трибуните са вкарани дамаджани с вино, бутилки с узо, бохчи с всевъзможни вкуснотии
Хем да се отпразнува Новата година, хем титлата на своите.
На вратата на България застава Дермонски, а след него са дебютантът от “Тича” Оник Харипян, Тома Янакиев, Атанас Ковачев, Пенко Рафаилов, Константин Ефремов, Любомир Ангелов, Михаил Лозанов, Владимир Тодоров, Асен Пешев и Асен Панчев. Съдия на двубоя е Бора Василиевич (Югославия).
Мачът започва нормално с превъзходство на домакините. Нашите обаче също играят доста добре и не отстъпват на съперника. И в предпоследната минута на първото полувреме шокът за трибуните е пълен. Михаил Лозанов-Танка опъва мрежата на Ахилеос Граматикопулос от “Олимпиакос”.
След почивката гърците реагират моментално. И в 51-ата мин Янис Вазос изравнява. Настъпва тотален превес за съперника, но вратарят ни Дермонски и защитата отблъскват атака след атака. Публиката започва да се изнервя заради равенството. Към терена политат бутилки, дамаджани, портокали, мандарини. Вратарят ни и Атанас Ковачев са ударени от шишета. Въпреки че има право на смяна, Тодор Дермонски отказва да напусне терена и продължава с отличните си намеси.
В 76-ата мин ядосаните фенове нахлуват на терена, за да линчуват българите и съдията. Охраната на този етап се справя и отблъсква зрителите обратно на трибуните. Мачът продължава, но гърците вече са изгубили ценни минути. Тогава добавено време не е съществувало.
И драмата става пълна 7 минути преди края. Любомир Ангелов използва грешка на съперник, пробива и центрира в наказателното поле. Там Михаил Лозанов отклонява топката към бързия Асен Панчев, който с безпощаден шут пронизва безпомощния Граматикопулос – гол.
България печели с 2:1 само за честта си
След последния сигнал на Василиевич настава адът. Публиката отново нахлува, за да се разправи с българите. В мелето се включват и гръцките национали, които тръгват на ръкопашен бой. Най-трагичното е, че и охраната се включва в опита за линч на националите. Войник слага щика на пушката си и се опитва да наръга рефера.
Все пак надделяват здравите сили и мелето по труден начин е прекъснато. Нашите и съдията са прибрани в съблекалнята. От там тимът ни е закаран директно в посолството.
Повечето зрители остават и за последния мач без надежда за титлата. Югославия обаче е безпощадна и разбива с 4:0 Румъния, за да стане балкански шампион. Тирнанич открива резултата в 10-ата минута, а в 34-ата Благое Марянович от БСК бележи за втори път. През втората част Александър Томашевич фиксира крайния резултат с две попадения. Така той и Тирнанич стават голмайстори на турнира с по 3 гола, а отборът им е балкански шампион. Гърците са втори, следвани от Румъния и България.
1935-а обаче е започнала. За да остане в историята на родния футбол. Следващото издание на Балканската купа е през юни в София. Още в първия си мач отнасяме Гърция с 5:2, като Старото набутва хеттрик на съперника, а по един вкарват Асен Пешев и Михаил Лозанов. Съставът ни е почти същият като на Нова година. Наставник е Никола Калканджиев, а в отбора са ветераните Тодор Мищалов от АС-23 и Димитър Байкушев от “Славия”, Никола Стайков от “Славия” и Вучко Йорданов от АС-23. След това помитаме и Румъния с 4:0 след попадения на Танка, Вучко Йорданов, Асен Пешев и автогол на Петре Сицитулеску от “Униреа” (Тимишоара). И в последния си мач правим 3:3 с Югославия. Старото прави нов хеттрик, а за съперника два пъти се разписва Джордже Вуядинович от БСК, а един път - Благое Марянович.
И отново се стига до скандал. Двата тима са с равни точки и равна голова разлика. В знак на добросъседство цар Борис ІІІ нарежда трофеят да бъде предаден на югославяните, а нашите се обявяват за шампиони.