Защо Рождество е на 25 декември
Може да звучи шокиращо, но до средата на III в. християните изобщо не са се интересували от въпроса за Рождество Христово.
Едва през първата половина на IV в. римските християни започнали официално да честват годишнината от раждането на Иисус на 25 декември. От какво са се ръководили да изберат именно този, а не друг ден? Това е моментът на зимното равноденствие, когато Слънцето се намира над Тропика на Козирога, денят започва да нараства, като нараства и силата на Слънцето. Тогава римляните отбелязвали раждането на непобедимото Слънце като празнували шумно, c танци, пиршества и с размяна на подаръци, особено на кукли за децата. В тези дни нормалният, деловият живот замирал, учрежденията не приемали, училищата били затворени, присъдите не се привеждали в изпълнение, на този празник дори на робите позволявали да се веселят.
През III в. култът към Слънцето, въведен в Рим от император Хелиогабал, който едновременно с това бил сирийски жрец на Слънцето, започнал да се отъждествява с митраизма, една от най-разпространените религии в онези времена. Великолепните обреди, свързани с рождения ден на бога на Слънцето Митра - 25 декември, подобието на теологичните концепции и старите традиционни навици помогнали митраизмът да стане най-опасният съперник на християнството.
Починалият през 220 г. християнски писател Тертулиан извиква възмутен: “Дяволът подучва еретиците да имитират светите наши обреди, когато отдават почит на техните фалшиви богове. Той ги кара да бележат с кръст челата на войниците на Митра.”
Един анонимен сирийски писател християнин обяснява защо Римската църква се е спряла на датата 25 декември. Той пише: “У езичниците имало обичай на 25 декември да празнуват рождения ден на Слънцето. По време на тези тържества палели огньове. В празненствата и веселията вземали участие и християните. Затова, когато църквата забелязала, че християните проявяват симпатия към тези празници, решила, че на този ден трябва да се празнува и Рождество Христово…”
Това подплатяване на езическия празник с християнски се посрещнало с одобрение от всички. Сирийците и арменците обвинили латините, че имат езически култ, макар че те самите можели да бъдат упрекнати в същото - тъй като празнували рождеството на 6 януари - деня на зимното равноденствие според юлианския календар, когато в Александрия празнували рождението на бог Озирис, отъждествяван със Слънцето.
Божественият Август призовал християнските си братя да празнуват 25 декември не в чест на Слънцето, а в чест на онзи, който го е сътворил. Още през V в. папа Лъв Велики (440–461) отправил пастирско послание, в което между другото пише: “Сред нас има такива, които смятат, че тържествата трябва да бъдат не само по повод раждането на Христос, но и по повод изгрева на новото Слънце”.
На друго място в същото послание срещаме такова обвинение: “Понеже, преди да влязат в базиликата на светия апостол Петър, стоят на стълбите, обръщат се и навеждат смирено глава по посока на слънчевия диск”.
Тук трябва отново да отбележим, че църквата не се борела да отмени празника, а за това да му се придаде нов, християнски смисъл. Празникът 25 декември ѝ бил някак натрапен от вярващите, защото се родил от древните народни обичаи, от отношението на народа към сезоните в годината, от желанието да се разбират тайните на промените в природата.
Това били извечни обичаи, дълбоко вкоренени в традициите на поколенията. Нищо чудно следователно, че християните, хора предимно прости, не можели и не искали да се разделят с тях. Те оставали всъщност деца на природата, въпреки че приемали новата религия. Църквата от своя страна, безсилна пред тяхната жизненост, била достатъчно мъдра да приема тези обичаи, като им придаде свой собствен смисъл. По този начин християнството обсебило от митраизма няколко други празника: празникът на св. Георги през април заместил езическия празник на Парила, Св. Йоан Кръстител заменил езическия празник на водата, Успение Богородично през август - празника на Диана, а Голяма задушница станал продължение на езическия празник на мъртвите. Старите езически навици и спомени били до такава степен жизнени в християнските среди, че някои епископи търсели някакъв компромисен изход от трудното положение.
Епископът на Торино така започвал проповедите си на Бъдни вечер: “Добре е, че народът нарича деня на раждане на нашия бог ден sol novus. Няма да се опитваме да го променим ни най-малко, понеже заедно с раждането на Спасителя настъпва възраждане на спасението за целия човешки род, а също така и на светлината на Слънцето. Ако по време на мъченичеството на Христа слънцето се било затъмнило, в деня на раждането му то на всяка цена трябва да свети по-ярко.”
Съгласно тези компромисни опити християните от първите векове нарекли Христос “слънце на справедливостта”. (24часа)