Българинът взема най-често назаем до 20 000 лв., с тях купува коли или прави ремонт (Графики)
2023 г. чупи всички рекорди, за 10 месеца са взети кредити за 4 млрд. лева плюс 800 млн. бързи, 2,4 млрд. са за жилища
Българинът взема назаем най-често между 11 хил. и 16 000, по-рядко сумата стига 20 000 лева, а с парите обединява задължения, прави ремонт или купува кола на старо. По-рядко сумите се използва за образование, семейни тържества и почивка. Това показват изследванията на банките и други институции у нас за потребителското финансиране.
Т.нар. рефинансиране дава възможност да се обединят задължения и така с един кредит да се изплащат няколко по-стари
Това позволява да се договорят по-добри условия, да се оптимизират плащанията и вноската да е само една.
Банкери отчитат още, че планирани по-големи разходи като ремонт, покупка на автомобил или на мебели и уреди за дома също са сред основните предпоставки за теглене на потребителски кредит. Ремонтът на средно голям апартамент в момента например излиза около 20 хиляди лева – колкото струваше една панелка в края на соца и в началото на демокрацията, когато много хора си купиха жилищата. Както самите материали, така и трудът на майсторите поскъпнаха с около 50% за последната година – година и половина.
През тази година има промяна в кредитирането - оказва се, че
средният размер на парите за употребявани коли е по-голям от сумите за ремонт
Обяснението е в поскъпването на превозните средства. Според вносителите цените на употребяваните коли са се вдигнали двойно за 10 години, а в момента най-голямо търсене има на такива с цена до 15 000 лева.
Вдигането на цените на повечето стоки и услуги води и до увеличение на средния размер на потребителските кредити през последната година с над 2000 лева. При ипотечните сумата е доста по-голяма. Например
в София заемът за покупка на жилище е стигал средно 200 хил. лева
Профилът на хората, които вземат заеми, показва, че от потребителско кредитиране се възползват както млади и работещи, така и в по-зряла възраст. Най-често това са хора на постоянен трудов договор със средно или висше образование.
Статистиката на БНБ показва още, че 2023 г. е на път да счупи всички рекорди при кредитирането. За 10 месеца
новите ипотечни и потребителски заеми са общо малко над 4 млрд. лв.
Ако се добавят и близо 800 млн. лв. нови бързи заеми, се оказва, че през тази година спестеното от българите в банките е със 100 млн. по-малко от взетите нови кредити. Само тези за имоти например са 2,4 млрд. лв., а до края на годината се очаква да стигнат невижданите 3 млрд.
Кредитите на домакинствата общо са 37,413 млрд. лв. в края на октомври и на годишна база се увеличават с 14,3%. Тези за покупка на жилища са 19,078 млрд. и нарастват с 19,2%, а при потребителските сумата е 16,658 млрд. лв. - ръст от 10,7% за година.
Данните на БНБ сочат още, че основната сума на заемите е съсредоточена в тези, които са от 100 хил. до 250 хил. лева. Те са на обща стойност 9,758 млрд. лева, за година тя се е увеличила с 1,7 млрд.
Българинът обаче се оказва, че не е голям спестовник въпреки непрестанния ръст на депозитите в банките. Само 1,5% от хората се оказва, че могат да живеят със спестяванията си в продължение на над 1 година, ако останат без работа. Това показват данни на Евростат.
Дори в Румъния, с която най-често страната ни е сравнявана, хората със заделени пари за над 12 месеца са два пъти повече - 3,7%. Най-голям е делът на хората със спестявания за 6-12 месеца в Австрия, Малта, Хърватия и Финландия.
Над 80% от българите имат финансови резерви за по-малко от три месеца
Следващите в класацията са румънците (69,3%) и унгарците (66,4%). Средно за ЕС този показател е 46,2%.
Изследване на “Евробарометър” пак по тази тема потвърждава данните на Евростат, макар и с известни разлики. В случай на загуба на основния доход едва 24% от хората у нас могат да поддържат настоящия си стандарт на живот за 6 и повече месеца. 23% от българите казват, че нямат спестявания за извънредни случаи, 12% биха издържали само седмица, ако остнанат без работа, 19% – месец, а 16% – три месеца. В най-богатите страни от ЕС като Люксембург, Нидерландия и Швеция почти 50% от хората могат да живеят поне 6 месеца със спестеното.
Българите са жителите на ЕС, които имат най-малка възможност да спестяват,
показва изследване на “Евробарометър”. У нас това са 13,3% от хората, следват хърватите (21%), румънците (23,8%) и кипърците (29,4%). Делът на хората, които могат да спестяват от месечните си доходи, е най-голям в Швеция, Чехия, Люксембург, Австрия, Финландия, Малта, Полша и Холандия.
Съществена разлика между България и останалите в ЕС има по отношение на ипотеките - средно 20% от европейците имат такъв заем, докато в България този показател е само 9%. В България се използват основно и потребителски заеми – близо една трета от хората имат такъв, а средно в Европа делът е 14%. Също за Европа само 16% нямат спестявания за извънредни поводи.
Над две трети от българите не са уверени, че ще имат достатъчно средства, когато излязат в пенсия, показва още проучването.
С бързи кредити плащат сметки, отиват и за храна
Въпреки значително по-голямото оскъпяване т.нар. бързи кредити също продължават да се увеличават. Всеки четвърти българин над 18 години е ползвал такъв заем, показва изследване на “Тренд”, направено по поръчка на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Парите се използват основно за покупка на техника, ремонти и почивка. Но се оказва, че 27% от заемите отиват за покупка на храна и плащане на битови сметки. Използват се и за здравни услуги, рефинансиране на друг дълг, за сватби, балове, кръщенета, дори се харчат за хазарт.
82% от хората, които са ползвали такова финансиране, са имали до 3 кредита, а останалите и по повече. Половината от хората, които ги вземат, ползват и банкови продукти.
Близо 2,3 от хората, които прибягват до бързи заеми, са на възраст между 30 и 60 години, показва изследването. По около 30% живеят в областен център или село, от столицата са 20%, а от малък град - 22 на сто.
Сред групата на най-младите до 30-годишна възраст най-честата причина за теглене на кредит е почивка или пътуване, показва проучването. Хората меужду 30 и 50 г. най-често купуват техника, те са с висше образование и живеят в областен град. Кредити за ремонти вземат поравно мъже и жени, най-често със средно образование и на възраст между 40 и 60 г. Заеми за битови нужди, храна и плащане на сметки ползват най-често ромите.
Най-много хората вземат бързи заеми за срок между три месеца и една година. Жените по-често ползват тези заеми, връщат ги за три до шест месеца, а мъжете - между шест месеца и година.
Според данните на БНБ в края на септември 2023 г. бързите кредити са стигнали 5,255 млрд. лв. и се увеличават с 960,5 млн. за година. А за три месеца - от юни до края на септември, са изтеглени 329,4 млн.