Защо закъсахме с PISA
Страната с най-слаби жизнени показатели в Съюза е и с най-слаби образователни? О, каква изненада! Страна с огромни социални неравенства, гета, регионални различия, без дългосрочно целеполагане, с нулево национално самоуважение, със застаряващо население и в демографски колапс показала слаби резултати в образованието, виж ти, моля ти се!
Кой е причината? Ама разбира се, че ще да е в соца, който все пак свърши (преди да почне) преди само 34 години. Да е в капа (който неумолимо ни постави на полагащото се за една периферна икономика място)? Ко? Нье! Предлагам виновна да е държавна-сигурност-и-всичко-останало. Може и Путин да се е намесил.
Какво да правим? Ама, разбира се, няма да спрем с експериментите в системата, няма да стегнем учениците с повече дисциплина и да престанем да се лигавим пред капризите на родителите, няма да овластим учителя. Напротив, ще настояваме на още повече от онова, което давахме в последните три десетилетия - да бъде творческо образованието, а не състезателно; да има по петнайсет учебника и да избираме; в тях, ако може, да не пише нищо за България, а само за компютри и всеки да става ИТ; децата да "са себе си", а не да знаят от рано, че пазарът на труда иска своето; да внушаваме на ученика, че всеки ще е поне Стив Джобс, а няма да е наемен работник; да насърчаваме още повече индивидуализъм, а не солидарност, в едно от най-индивидуалистичните и бездруго общества в Запада. Да пуснем още повече непеота да се грижат за идващото поколение и да махнем държавата.
Въобще, трите последни десетилетия ни сложиха там, където се полага една икономика като нашата да бъде, но ние ще правим... още повече от същото! Господстващият у нас цели три десетилетия разказ, насърчен и от патньорите, какво трябва да е образованието, се проваля. Но, нищо, ние ще гасим огъня с бензин.
Простете емоционалната тирада, но точно това очаквам да чуя сега. И ми се гади!