Синдикалист: Ако ученици от Сингапур и Китай са на нашето външно оценяване, няма да изкарат и тройки
"Българското образование, учебните програми, нашите учебници са контрапункт на това, което оценява PISA. И ако включим ученици от Сингапур, Китай, Ирландия или Естония в нашето си национално външно оценяване, те, разбираемо, едва ли ще достигнат и тройка".
Това заяви д-р Юлиян Петров, председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". В съобщение на синдиката се отбелязва, че той е обезпокоен от резултатите в последното издание на проучването PISA за 2022 г., показали ниска функционална грамотност на българските ученици.
Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям - 54 процента по математика, 53 процента по четене и 48 процента по природни науки. Това се посочва още в съобщението от председателя на синдиката д-р Юлиян Петров.
Той отбелязва, че в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за България се казва, че "средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене, и почти са същите, като през 2018 г., по природни науки".
Добре е да припомним, че
На 5 декември в Министерството на образованието и науката бяха представени резултатите от PISA 2022. В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания, каза тогава министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Според синдикалисти са необходими още много важни промени в ЗПУО, в наредбите на Министерството на образованието и науката (МОН), в комуникацията с родители и ученици, в статута на учителя, за да се достигне до по-добри резултати в изследването PISA.
Както България се стреми към Шенген и ще влезе, към еврото, и ще го въведе, към европейските ценности, и ги открива, така и образованието ни трябва да се промени, и то не само на думи, към междупредметните връзки, към функционалността, към това учителят да бъде не преподавател, а модератор и без конкретните "задължителни" учебници, заявява Юлиян Петров.
Той информира, че Синдикатът "Образование" предлага и редица мерки в образованието. Сред тях са учебните програми да се разтоварят от академични знания, за да се остави място и време за формиране на компетентности. Учебният материал по ключови дисциплини, като математика, литература, история и други, да се забави като скорост и обем, за да се освободи фокус към практическо създаване на материални или духовни ученически продукти, които да намалят самоцелното машинално наизустяване и възпроизвеждане след това на различна информация. Това в никакъв случай не изключва базовите знания по всички учебни дисциплини.
"Задължителните учебници", които носят огромна вина за тези резултати на PISA, или да бъдат променени, но по-добре да отстъпят място на образование без учебници, с "незадължителни" помагала, интегриращи в себе си междупредметните връзки, и отстъпвайки място на иновацията на учителя.
От синдиката предлагат също включване на родителите в мотивацията за учене и задаването на отговорности на "незаитересованите родители" за партниране в процеса на възпитание. Вменяване на задължения към родителите, свързани с гарантиране на спазването на училищния правилник, превенция на агресията в клас и нулева толерантност при неспазване на училищния правилник, с действащи за учителя инструменти, включващи и оценка за "дисциплина", финансови и административни санкции към непартниращите родители.
Да има промяна в програмите за студенти, учещи в педагогически специалности, с включване на компетентностния подход в преподаването, също и с утрояване на часовете за практика на бъдещите учители.
Необходима е и упорита борба срещу "образователната бумащина" и към "синдрома на отчетност" в българската образователна система, защото тези феномени генерират формализъм, "прегарят" българския учител и го отдалечават от ученика.