72% от българите: Нисковъглеродната икономика е възможна, ако се преодолее социалното неравенство
Около 72 процента (спрямо 68 процента средно за Европейския съюз) от сънародниците ни споделят, че преходът към нисковъглеродна икономика е възможен, само ако едновременно с това се преодолее социалното и икономическо неравенство. Едва 28 процента обаче изразяват убеденост, че правителството е способно да осъществи подобен справедлив преход. Това показват заключенията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от нейното шесто Климатично изследване, съобщиха от финансовата институция.
При положение, че икономическото неравенство е на трето място сред най-значимите предизвикателства според българските граждани, мнозинството от тях настояват за справедливи политики за справяне с неотложните въпроси относно климата, показват още данните от ежегодното изследване проведено в периода август - септември 2023 г.
Климатичното изследване на ЕИБ, което се провежда от 2018 г. насам, предлага сведения за възгледите относно изменението на климата на жителите на страните с най-големите икономики в света и обхваща над 30 000 души в Европейския съюз, Съединените щати, Китай, Индия, Япония, Обединеното кралство, ОАЕ, Канада и Южна Корея. ЕИБ е институцията за финансиране на Европейския съюз и най-големият в света международен кредитор за проекти за действия по отношение на климата.
Резултатите от Климатичното изследване на ЕИБ показват, че след поредната изпълнена с предизвикателства година, белязана не само от инфлация, но и от рекордни горещини и засушаване, както и от тежки наводнения, българите все по-ясно осъзнават огромното въздействие от изменението на климата и необходимостта от незабавни действия, допълват от ЕИБ. Докато растящата издръжка за живот се смята за предизвикателство номер едно от българите (70 процента от анкетираните я поставят сред водещите три причини за безпокойство в своята страна, което е малко над средното ниво за ЕС), следвана от политическата нестабилност (56 процента) и неравенството при доходите (42 процента), въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда заемат четвърто място, като 30 процента от анкетираните ги считат за сериозен проблем (20 процентни пункта под средното за ЕС ниво от 50 на сто).
Очаква се въпросът относно компенсациите за подпомагане на развиващите се държави при преодоляване на последиците от изменението на климата да е водеща тема по време на Конференцията на ООН за изменението на климата - КОП28 в Дубай 2023 г., допълват от ЕИБ. Мнението на българите обаче е разделено по въпроса дали помощта да излезе извън границите на собствената им страна в подкрепа на най-уязвимите на изменението на климата държави и за осигуряване на справедлив преход към неутрално по отношение на климата и устойчиво бъдеще в глобален мащаб. 44 процента от анкетираните българи (16 процентни пункта под средното за ЕС ниво от 60 процента) са съгласни, че засегнатите страни следва да получат финансови компенсации, за да бъдат подпомогнати в борбата с изменението на климата.
Резултатите от изследването сочат, че 61 процента от българите (с 2 процентни пункта повече от средното за ЕС ниво от 58 процента) биха се съгласили да плащат по-висок подоходен данък, за да помогнат на домакинствата с по-ниски доходи да се справят с цената за осъществяването на Зеления преход. 49 процента биха приели да плащат допълнително 1-2 процента върху доходите си, а 12 на сто са съгласни на увеличение в диапазона 5-10 процента, пише БТА
Повечето от анкетираните българи споделят, че биха подкрепили и други видове екологични данъци. Например, 76 процента отбелязват, че биха подкрепили данъчна реформа по отношение на изкопаемите горива, която да премахне субсидиите и данъчните облекчения за сектора на въздухоплаването и други промишлени отрасли, които разчитат основно на изкопаеми горива.