Пътуващите за работа в друг град изкарват по 661 млн. лв. всяка година
Над половината от заплатите в някои общини идват от хора, които работят другаде
Тези около половин милион българи, които пътуват всеки ден на работа в друга община, изкарват годишно по 661 млн. лв. доход. Това се твърди в ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за всекидневната трудова миграция в страната.
661 млн. лв. годишно е всъщност разликата между средната работна заплата в общината, в която тези хора живеят, и средната заплата в общината, в която се трудят, умножено по броя на хората, които пътуват всеки ден, по данните, които НСИ установи при последното преброяване. Това допуска, че всички тези хора вземат средните заплати, което не е докрай прецизно, но единствено засега дава представа за възнагражденията, свързани с всекидневната вътрешна трудова миграция.
Благосъстоянието на хората, които пътуват всеки ден на работа в друга община,
варира в много широки граници
Най-високо - 39,2 млн. лв. годишно, е то за жителите на столицата.
Получава се от това, че много софиянци всъщност се трудят в съседни общини като Божурище, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Ботевград и др., а средните възнаграждения в част от тях са по-високи от тези в София.
Но за жителите примерно на Божурище, които работят в друга община, сумата е значително по-ниска - 4,9 млн. лв. годишно, тъй като в Божурище средната заплата е висока.
На второ място след столицата е Перник с 32 млн. лв. годишна, като в тази сума
водеща роля играе заетостта в София,
а и фактът, че средната заплата в Перник е значително по-ниска от тази в столицата.
На трето място е Стара Загора с 18 млн. лв., където привлекателна заетост предлагат както енергетиката на Раднево и Гълъбово, така и преработващата промишленост на Казанлък.
С над 10 млн. лв. доход от миграция са общо 11 общини в България, а с над 1 млн. – цели 160.
Ефектът от вътрешната трудова миграция върху благосъстоянието на хората предимно от малките общини е предмет на отделно изчисление.
То показва, че
делът на тези доходи стига до рекордните 79%
от всички заплати в община Антон. Делът е 77% от всички заплати в Горна Малина и 72% в Чавдар.
Това са малки общини, разположени около големите предприятия в Средногорието и очевидно
населението в тях е голяма част от работещите в тези предприятия
Сходно е положението и в много други малки общини, разположени в периферията на големи градове или около големи предприятия.
В Горна Малина например близостта до столицата оказва и голям ефект върху средната заплата в самата община - тя нараства с 44,5% именно благодарение на заплатите на пътуващите всеки ден на работа в други общини.
Рекордът в това отношение е също на община Антон, където 58% от средната заплата е от хората, които работят другаде.