Модата на Ив Сен Лоран влиза в диалог с изкуството на Клаудия Визер
Освен че често посещава музеи и галерии, Ив Сен Лоран има картини навсякъде в дома си на улица “Де Бабилон” в Париж, както и огромна библиотека. Изложбата “Формите и Ив Сен Лоран” продължава мисията на великия дизайнер, но съумява да изкара творческия гений от учебниците и да го постави в нашето съвремие. Около четиридесет модела висша и готова мода, аксесоари и скици са изложени редом до творби на художничката Клаудия Визер.
Изложбата показва как Лоран работи с чисти, но абстрактни композиции. Неговите линии са максимално опростени, но точни, защото формата преобладава над цвета. Моделиерът с удоволствие и ловкост си играе с геометрията, като сглобява цветни фрагменти, създавайки нещо ново. Подобно на прочутия дизайнер, формите не са чужди за Клаудия Визер. Повлияна от творчеството на Кандински, художничката изследва конструкции, вдъхновени от модернизма. “Не обичам творбите ми да бъдат показвани в изолирани пространства, а предпочитам те да водят диалог с мястото и контекста, в който са поставени”, споделя германската художничка пред WWD.
Откакто Елза Янсен (с 10-годишен опит като директор на културните събития в Galeries Lafayette) е директор на музея, мостът между изкуството и модата е подновен. “Искахме да покажем най-радикалните, модерни и графични творби на Лоран”, казва Янсен. Тя и Серена Букало-Мусели, куратор и ръководител на музея, пречупват творчеството на Лоран през призмата на основните движения в абстрактното изкуство на XX век. Те откриват връзки с оп арт и Баухаус, както и с художници като Виктор Вазарели, Макс Бил, Елсуърт Кели и др.
Изложбата започва и завършва с проекти от ранните години на Лоран като артистичен директор на Christian Dior. Там той слага началото на минимализма с колекцията си Trapeze през 1958 г. и скъсва със силуета New Look (пясъчен часовник), въведен от Кристиан Диор малко над десетилетие по-рано. Още от първата си колекция, когато е едва на 25, Лоран се осмелява да изследва формата, като представя дрехи в трапецовиден силует.
С настъпването на XIX век нагласите спрямо него се променят и идеята, че символизира елегантност и дори провокативност, се загнездва в съзнанието на обществото.
Това достига своя пик през 1926 г., когато Коко Шанел представя “малката черна рокля”, а по-късно Ив Сен Лоран доразвива идеята ѝ. “Обичам черното, защото е настойчиво… Но нека внимаваме – казва той. – Не си представяме черна рокля с перли и шал от норка. А нещо модерно.”
И също като художниците от оп арт движението дизайнерът се уповава на контраста, симетрията и оптическите илюзии като вкарването на вертикални линии по цялото протежение на дрехата (не е истина колко вталява това). “Моите жени често са облечени в черно: Харесва ми да изглеждат като рисунки, като скици”, споделя той веднъж.
Но Лоран е и ненадминат колорист и не се бои да използва и по-шокиращи нюанси. “Играта с цветовете при него е доста впечатляваща, защото той прави съчетания, които се считат за противоположни на естествените във висшата мода, като комбинира цветове като фуксия и червено или виолетово и зелено”, казва Букало-Мусели.
Изложбата включва редица рядко срещани експонати като сакото от вдъхновената от кубизма колекция Rive Gauche от есента на 1988 г. Носено от Иман на подиума, то представлява пачуърк от сатен и кожа в комбинация от розово, бяло, черно, фуксия и жълто. Приличащ на майстор на витража, Лоран разделя геометричните форми с черни линии, за да подчертае женските извивки. А аксесоарите като цветните ръкавици и шапките, също заимствани от геометрията, доказват неизчерпаемостта на творческия гений.
И също както творбите на Лоран популяризират Пийт Мондриан през 60-те, нека и тази среща между неговата мода и изкуството на Визер донесат на немската художничка още по-голяма популярност.