Плащането в брой може да остане до 10 000 лева (Обзор)
Предложението за донос-бонус също не се хареса на депутатите
Таванът от 10 000 лева за плащания в брой може и да остане, стана ясно при вчерашните дебати в парламента за промените в данъчните закони.
От финансовото министерство предлагат прагът да се свали на 5000 лева. В четвъртък в пленарната зала обаче това не срещна одобрение от (не)коалиционните партньори.
“Отнасяме се с резерви към предложените промени в данъчни закони. Същото е и отношението ни към ограничаване прага на плащанията в брой”, заяви Александър Иванов от ГЕРБ. Той припомни, че партията му е въвела настоящия праг, който продължава да изпълнява своята функция. Не бива да се променя, отсече той.
Разнобой по темата има и в самата коалиция ПП-ДБ. Мартин Димитров от ДБ заяви, че прагът трябва да се намалява плавно - например от 10 000 на 8000. “Другата възможност е въобще да не се променя”, заяви той и добави, че финансовият министър Асен Василев е обещал дебат по темата. Димитров мотивира тезата си с голямата инфлация и проблемите с банковото обслужване и ПОС терминалите в малките населени места.
Против свалянето на тавана за плащанията в брой се обявиха и от ИТН и “Възраждане”. От партията на Костадин Костадинов дори поискаха да се запише в конституцията възможността да се плаща с хартиена валута, както било в Австрия. Искаме същото, за да не попаднем в дигиталния затвор, обяви Цончо Ганев.
До гласуване на предложението на финансовото министерство обаче не се стигна, защото свърши пленарното заседание.
А Искрен Митев от ПП, който бе единственият защитаващ новите текстове, заяви, че сивата икономика у нас е 33%. С промените щяло да има изсветляване на бизнеса, проследяемост и повече пари в бюджета. Търси се намаляване на измамите, свързани със скриване на обороти. Митев намери за неоснователни твърденията, че промените са лобизъм в полза на банките.
Не срещна подкрепа и друго предложение - да се дава бонус, ако се докладва за укриване на данъци за над 100 000 лева.
Идеята за въвеждане на бонус-донос криела опасност един малък бизнес да започне да докладва друг, коментира Мартин Димитров. Той обаче отчете, че докладването ще е за неща, които не са известни на данъчната администрация, а не общ текст.
Въпреки критиките Димитров обяви, че промените трябва да на минат първо четене и да се уточнят преди второто.