Да помним хората, които стоят зад цифрите
857 063 души армия (най-голямата в света на глава от населението), над 1 милион мобилизирани, 1459 оръдия, 12 пехотни и две кавалерийски дивизии, 126 пехотни, артилерийски и конни полка, пет отделни армии, колосални военни операции като Моравската, Овчеполската, Косовската, Добруджанската… Десетки и десетки тежки сражения, като тези при Криволак, Чеган, Червената стена, Завоя на Черна, Каймакчалан, Дойран, Добрич, Тутракан, Кубадин… Тригодишно противостоене срещу войски на Франция, Британската империя, Руската империя, Италия, Сърбия, Гърция, Румъния.
Това е в няколко сухи цифри участието на България в Първата световна война, наричана тогава от българската държава “Освободителна война 1915-1918 година”. Тя е най-голямото и неимоверно човешко, военно и държавно усилие на България в новата ѝ история.
Войната, донесла ни най-големите триумфи и най-големите трагедии
Дали можем да си представим какво е да се обучат, облекат и хранят над 1 милион души, преминали през фронта? Каква логистика и организация е била нужна, за да се сражаваш от Дойран на юг до Букурещ и Тулча на север? Какво е да създадеш над 15 000 офицери, които да водят грамотно боя не само срещу традиционните ни тогавашни балкански военни противници, но и срещу армейски съединения на Франция, Англия и Русия (тези три страни тогава владеят юридически и практически над половината от планетата)?
Какво е жени и деца, баби и дядовци на преклонна възраст да работят на полето, за да се опитат да изхранят и армията, и себе си? Какво е да се сражаваш три години буквално “измокрен, гладен, уморен”? Какво е да загубиш 101 224 убити, умрели и безследно изчезнали хора и да имаш 155 026 ранени? Това е семплата статистика на тази война, но зад всяка цифричка се крият много кръв, сълзи и пот, много женски мазоли, черни забрадки и сираци, много възторг от победите и много мъка от загубите. Затова нека помним, поне заради хората, които стоят зад цифрите.
(От фейсбук)